Развитие на базоклетъчни карциноми след прием на потенциално замърсени с нитрозамини антихипертензивни средства/антиаритмици: връзки с екзогенно индуцираната нитрозогенеза/карциногенеза и онкофармакогенеза
Медицински преглед, 2024, 60(6), 61-68.
С . Кордева1, С. Н. Насир2, Г. Чернев1,3
1 Онкодерма – Клиника за дерматология, венерология и дерматологична хирургия
2 Доктор по медицина, Мадрид, Испания
3 Отделение по дерматология и венерология, Медицински институт на МВР – София
Резюме. Кератиноцитните форми на рак и по-специално базоцелуларният карцином, остават най-разпространеният вид рак на кожата сред пациентите с кожа тип 1 и 2, като честотата на заболяемостта им в световен мащаб се увеличава с всяка изминала година. Новопоявилите се данни през последните години обаче повдигат сериозни въпроси относно настоящото разбиране за патогенезата на рака на кожата. Напоследък на преден план излизат понятия като онкофармакогенеза и нитрозогенеза, стоящи в основата на развитието на рака като цяло, но особено на рака на кожата. Повечето от нитрозамините са мощни карциногени. Значителен обем данни, вариращи от доклади за единични случаи до мащабни ретроспективни проучвания, показват съществена връзка между нитрозамините и появата на рак на кожата. Като се има предвид: 1) канцерогенната потентност, 2) сравнително бързата проява на туморите след първона- чалния прием на контаминирани с нитрозамини лекарства и 3) развитието на доста еднотипни видове рак, може може да се заключи, че замърсяването на лекарствата с нитрозамини има ключова роля в патогенезата на рака на кожата. Справянето с нитрозамините/NDSRIs проблематиката представлява сериозно предизвикателство поради несигурността относно специфичните ефекти на всяка съставка в медицинския продукт, което затруднява определянето на това дали те имат мутагенно, канцерогенно или и двете свойства. Съобщаваме за 3 несвързани случая на хора на средна възраст (50-60 год.), които са развили базоцелуларни карциноми сравнително скоро след орален прием на потенциално замърсена моно- или комбинирана терапия за артериална хипер- тония с: ирбесартан/хидрохлоротиазид, ирбесартан; небиволол; бисопролол и пропафенон. С изключение на пропафенона лекарствата са били прилагани в продължение на 4-7 години (в различните случаи), което на практика представлява напълно достатъчно време за развитието на нитрозамин-индуциран рак на кожата. Успешно е проведено дерматохирургично лечение на проблемните лезии. Обсъдени са понятията нитрозогенеза и онкофармакогенеза и ролята им спрямо рака на кожата, като същевременно е направен преглед на наличната литература и са предложени допълнителни перспективи по отношение на настоящата „пандемия от рак на кожата“. Основният акцент е да се повиши осведомеността относно потенциалния риск или „страничен ефект“ от развитие на рак на кератиноцитите, дължащ се на приема на потенциално замърсени с нитрозамини/NDSRIs лекарства, по-специално различни видове антихипертензивни средства (ирбесартан, хидрохлоротиазид, небиволол, бисопролол) и антиаритмици (пропафенон).
Ключови думи: онкофармакогенеза, медикаментозно индуцирана нитрозогенеза, нитрозопропранолол, нитрозопропафенон, нитрозохидрохлоротиазид, нитрозоирбесартан, FDA
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Георги Чернев, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de, тел.: 0 885 588 424