Синдром на сухото око – еволюция на терапевтичните стратегии през последното десетилетие
Сестринско дело, 2026, 58(1), 45-50.
Ц. Михова1, Н. Андреева2
1Учебен сектор „Медицински оптик“, Медицински колеж – Варна
2Студент II курс, специалност „Медицина“, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна
Резюме. Синдромът на сухото око е често срещано, мултифакторно заболяване, засягащо значителна част от европейското население. Целта на настоящото проучване е да се направи 10-годишен ретроспективен анализ на терапевтичните подходи при този синдром в Европа. Извършен е систематичен преглед на научни публикации, клинични ръководства и експертни становища за периода 2013-2024 г. Резултатите показват съществен напредък в лечението. Съвременните лубриканти са без консерванти и съдържат хиалуронова киселина, липиди и осмопротектори. Циклоспорин А (0,1%) е въведен като стандартна противовъзпалителна терапия. Биологични средства като автоложен серум и PRP се прилагат при тежки случаи, а нанотехнологиите подобряват ефективността на лекарствените формули. Немедикаментозните мерки включват апарати за овлажняване и клепачна хигиена. Повишената употреба на дигитални устройства се свързва с нарастваща честота на „дигитално сухо око“, особено при млади пациенти. Заключението е, че терапията при синдромна сухото око в Европа еволюира към индивидуализиран, патофизиологично насочен и мултимодален подход, който отговаря на съвременните технологични и поведенчески предизвикателства.
Ключови думи: синдром на сухото око, изкуствени сълзи, автоложен серум, дигитална умора, терапевтична еволюция
Адрес за кореспонденция: Цветелина Михова, e-mail: Tsvetelina.Mihova@mu-varna.bg