Роля на полиненаситените мастни киселини за феталното програмиране на болестите

Сестринско дело, 2024, 56(2), 48-51.

Р. Чамова

Катедра „Хигиена и епидемиология“, МУ – Варна

Резюме. Храненето през първите 1000 дни, започващи от момента на зачеването и продължаващи до навършването на две години, е ключово за здравето на индивида във всички етапи от неговия живот. Непълноценното хранене на жената през бременността е сред епигенетичните фактори, влияещи върху фенотипната изява на гените. Целта на настоящия обзор е да акцентира върху значимостта на дълговерижните полиненаситени мастни киселини в ранния живот. Анализирани са научни публикации, налични в електронните бази данни PubMed, Scopus и Web of Science. Използвани ключови думи са: хранене, бременност, макронутриенти. Полиненаситените мастни киселини (ПНМК) са важни за здравето и нервно-психичното развитие на детето. В ранния живот дълговерижните полиненаситени мастни киселини влияят на физиологичните и метаболитните пътища, свързани с метаболитното програмиране на заболяванията. Неадекватният прием на ейкозапентаенова и докозахексаенова мастна киселина по време на бременност се свързва с нарушени когнитивни функции и нарушение на зрителната острота при потомството. Съотношението омега-6:омега-3 полиненаситени мастни киселини е ключов фактор, влияещ върху здравето. Балансът на това съотношение е необходим за поддържане на хомеостазата, нормалното развитие и доброто психично здраве през целия жизнен цикъл. Съставът на мастните киселини в майчиното хранене по време на бременност е фактор от решаващо значение, силно свързан с нормалното развитие на потомството както през интраутеринния период, така и след раждането.

Ключови думи: бременност, хранене, дълговерижни полиненаситени мастни киселини

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Росица Чамова, дм; e-mail: rositsa.chamova@mu-varna.bg