Проучване нивата на тотален антиоксидантен статус при пациенти с доброкачествена хиперплазия и с простатен карцином

Обща медицина, 2024, 26(3), 3-8.

Т. Велковска¹, А. Русева²

¹ Клинична лаборатория, УМБАЛ „Света Марина“ ‒ Плевен
² Медицински университет ‒ Плевен

Резюме. Цел: Целта на проучването е да се установи има ли промяна в тоталния антиоксидан- тен статус (ТАС): 1) спрямо клинично здрави контроли при пациенти с доброкачествена хиперплазия и с карцином на простатата (ПК) и 2) преди и след хирургична интервенция. Материал и методи: В проведеното проспективно проучване разделихме изследваните лица на две основни групи. Таргетната група се състои от 90 пациенти със заболяване на простатната жлеза, хос- питализирани в Урологичната клиника на Университетска болница „Света Марина“ ‒ Плевен. 45 от мъжете са с хистологично доказан простатен карцином и 45 са с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Контролна група са 20 здрави мъже, без урологично заболяване. За охарактеризиране на участниците в проучването бяха изчислени средната възраст и индексът на телесна маса. Нивата на тоталния антиоксидантен статус са измерени при постъпване за лечение и след стандартен болничен престой, използвайки реактив на фирма Randox, UK. Анализът бе извършен на биохимичен анализатор AU 480 Beckman Coulter. Резултатите са обработвани със статистически пакет IBM SPSS Statistics version 25. Резултати: Наблюдават се статистически значими различия в индекса на телесна маса в таргетната група пациенти и контролната група. При постъпване в Клиниката и при двете групи болни средните стойности на ТАС са зна- чително по-ниски от средната стойност при здрави лица, която е 1.98 ± 0.046 mmol/l. В групата пациенти с ПК средната стойност на ТАС 1.69 ± 0.11 е статистически значимо по-ниска от тази в контролната група (p < 0.05)). Същата тенденция се проявява при сравнение на групата болни с ДПХ и здравите лица. При сравняване на двете групи болни помежду им се установява по-високо средно ниво на ТАС при постъпване за лечение на лицата с ДПХ (1.72 ± 0.11 mmol/l) в сравнение с тези с ПК, но различието е статистически незначимо (p > 0.05). При изписване и при двете групи болни се наблюдава леко нарастване на средните стойности на ТАС, но няма статистическа значимост (p = 0.29). Изводи: От направеното проучване установихме, че при постъпване за ле- чение в Клиниката по урология и при двете групи болни средните стойности на ТАС са значител- но по-ниски от съответната средна стойност при здравите лица. Хирургичната интервенция и при двете групи болни не повлиява статистически значимо стойностите на ТАС.

Ключови думи: тотален антиоксидантен статус, простатен карцином, доброкачествена простатна хиперплазия, индекс на телесната маса

Адрес за кореспонденция: Теодора М. Велковска, e-mail: teodora.velkovska@yahoo.com