Обществени нагласи и страхове след пандемията от COVID-19
Обща медицина, 2025, 27(2), 3-8.
Д. Пенчев1, Р. Златанова-Великова2
1 Столична регионална здравна инспекция
2 Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, МУ – София
Резюме. Коронавирусната инфекция остави траен отпечатък както върху физиката, така и върху психиката и нагласите на индивида.
Целта на статията е да се представят и анализират обществените нагласи и страхове след пандемията от COVID-19 в България.
Материал и методи: За обективизиране на наблюдаваните резултати е използван анкетен метод. Проведено е анонимно анкетно проучване в периода от 13.10.2023 г. до 13.11.2023 г. Проучено е мнението на гражданите относно съществуването на страхове да не се повтори отново всичко, свързано с COVID-19, тежестта на боледуването от COVID-19 и времето на боледуване. Изследвани са наличието на констатирано физическо страдание (засегнат орган/и или система/и) след прекарана инфекция от COVID-19 и отношението на гражданите към ваксините срещу COVID-19.
Резултати: Резултатите показват, че респондентите, които от време на време се чувстват тревожни, когато се замислят за подобни ситуации, са общо 306 души (15,6%), въпреки това само 53,7% са ваксинирани срещу заболяването. По-голям относителен дял от респондентите (45,2%) са боледували преди ваксинирането. При 57,7% заболяването е протекло леко в домашни условия, а се е
наложила хоспитализация в болнични условия при 7,7%. Респондентите, които споделят, че са в
отлична форма след преболедуване, са 42,8%, а тези, които нямат никакви усложнения, но не се
чувстват физически стабилни, така, както преди да се разболеят от COVID-19, са с процентно
съотношение 27,1%. Най-голям дял от респондентите (65,5%) биха потърсили личния си лекар, ако имат оплаквания след преболедуване от COVID-19.
Заключение: Тревогата от неизвестността покрай възникналата обстановка, създала се от COVID-19 и последиците от него, е голямо
предизвикателство както за българското общество, така и за човечеството като цяло.
Ключови думи: COVID-19, обществени нагласи, страхове