Непосрещнати здравни нужди в условията на COVID-19

Обща медицина, 2023, 25(5), 9-14.

Е. Насева¹, М. Баев², Г. Баев³, Г. Стоилчев⁴

¹ Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, МУ – София
² Фондация „Астра Форум“
³ Национален военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново
⁴ Нов български университет ‒ София

Резюме. Целта на настоящата публикация е да се оцени делът на пациентите с непосрещнати здравни нужди по време на пандемията с COVID-19 в България и да се разкрият факторите за попа- дане в тази група сред демографските характеристики на респондентите. Материал и методи. Проучването е проведено онлайн в края на 2020 г. сред 930 лица на възраст 16 и повече навършени години. Резултати. От началото на пандемията всеки трети анкетиран (34,1%) е имал нужда от медицински преглед, изследване или лечение, което не е получил или се е наложило да отложи. Най-честите причини за това са: „Не исках да поемам риск от заразяване с COVID-19 заради нуждата от друго лечение“ и „Невъзможност за прием от лекар или лечение заради пандемията“. Лицата с непосрещнати здравни нужди имат значимо по-ниска удовлетвореност от живота, както и значимо по-ниска самооценка за здравето си (p < 0,001). В най-висок риск от неполучаване на здравни услуги са жените, по-възрастните, по-ниско образованите и тези, които оценяват по-ниско жизнения си стандарт спрямо средното за страната равнище. Повечето от установените фактори за непосрещнати здравни потребности са взаимосвързани и предразполагат към хронични заболявания. Заключение. В условията на пандемия тези най-уязвими към хронични заболявания лица трябва да бъдат целенасочено търсени и насочвани към това да не отлагат получаването на необходимите им здравни интервенции с оглед предотвратяване на необратими здравни последици.

Ключови думи: пандемия, COVID-19, здравни нужди, избягване получаването на здравни услуги, коронавирус

Адрес за кореспонденция: Емилия Насева, дм, e-mail: e.naseva@foz.mu-sofia.bg