Холистичен подход при оценка на рецидив на депресивни и тревожни разстройства в условията на COVID-19

Обща медицина, 2023, 25(1), 16-24.

В. Стоянова, И. Каменова, Р. Владимирова

Клиника по психиатрия, УМБАЛ „Александровска“ ‒ София

Резюме. Целта на настоящото проучване е да се оцени влиянието на първата вълна на COVID-19 (март-юни 2020 г.) при лица с деперсия и тревожност, анализирайки комплексно (холистично) въздействието на различни групи фактори. Материал и методи: Изследването е срезово, включващо амбулаторни пациенти с депресивно и тревожно разстройство в ремисия (n = 60), амбулаторно влошени (n = 65) и контролна група от здрави лица (n = 30) и контроли родственици (n = 30) за периода юли-октомври 2020 г. Анализират се социодемографски фактори, наличие на соматична коморбидност и рискови фактори, свързани с нея, и необходимост от медицинско обслужване през първата COVID вълна. Резултати: Пациентите с обострени тревожни разстройства имат значимо по-нисък образователен статус (p < 0.001) в сравнение с останалите групи. Лицата с влошено депресивно разстройство и контролите родственици са със значимо повече соматична коморбидност в сравнение със здрави контроли (p < 0.05), докато тези с тревожни разстройства не се различават от здравите контроли по този показател. Посещенията при медицински специалисти при лицата с влошена депресия се увеличават по време на анализирания период, но съпоставимо с контролните групи. При лицата с тревожност – влошени и в ремисия, има значително нарастване на този показател в сравнение със здравите контроли (p < 0.05). Изводи: В условията на първата COVID вълна лицата с влошена депресия и родствениците на тревожни и депресивни пациенти имат значимо повече соматични проблеми в сравнение със здрави контроли. Въпреки това, лицата с тревожност, но не и с депресия търсят значително повече медицински специалисти по време на изолация. Холистичният подход предполага комплексно разглеждане на соматичната и психичната коморбидност и необходимост от допълнителни познания и ресурси при обслужването на лица с тревожност и депресия, въпреки относително лесната достъпност до консултативни грижи у нас.

Ключови думи: депресия, тревожност, COVID-19, амбулаторно обслужване

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Весела Стоянова, e-mail: vestoyan@yahoo.com