Хепатит D – най агресивният, но неглижиран хроничен вирусен хепатит
Обща медицина, 2025, 27(2), 48-53.
P. Комитова1 Л. Гломб2, А. Кеворкян3
1 Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина, МУ ‒ Пловдив
2 Лекар клиничен вирусолог, член на Експертния съвет по медицинската специалност “Клинична вирусология” и на Националния експертен специализиран лекарски борд към Българския лекарски съюз
3 Катедра по епидемиология и МБС, МУ ‒ Пловдив
Резюме. Вирусът на хепатит D (HDV) е сателитен вирус, който изисква едновременнотo присъствие на вируса на хепатит В (HBV), за да се реплицира в клетката гостоприемник и да изяви патогенността си. Това на практика означава, че лицата с хепатит D са винаги двойно инфектирани с HDV и HBV. HDV причинява най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит, с бързо прогресиране до цироза и чернодробна недостатъчност. Въпреки тежестта на инфекцията с HDV скринингът за нея остава недостатъчен. Разработването на селективни антивирусни медикаменти все още е предизвикателство. В продължение на десетилетия пегилираният интерферон алфа (PEG INF) е единствената терапевтична възможност със субоптимална ефикасност. През 2023 г. Европейската агенция по лекарствата одобрява специфичния антивирусeн препарат булевиртид, инхибитор на навлизането на HDV в хепатоцита. Публикацията разглежда епидемиологията, клиничния ход и терапиятa на инфекцията с HDV.
Ключови думи: HDV, коинфекция, суперинфекция