Едноцентрово проучване на ефекта на ранната рехабилитация при деца с детска парализа въз основа на системите за класификация на грубите двигателни функции и на мануалните способности

Обща медицина, 2025, 27(5), 9-16.

Г. Стрикова, М. Божкова

Медицински колеж, Медицински университет – Пловдив

Резюме. Неврологичните увреждания при децата, включително детската церебрална парализа (ДЦП), предс- тавляват сериозен медицински и социален проблем. Целта на настоящото изследване е да се отчетат резултатите от проведена рехабилитационна терапия на базата на функционалните профили на деца с детска церебрална парализа, съгласно утвърдени класификационни системи: за класификация на грубите двигателни функции и мануалните способности, като се взема предвид възрастта, на която е започнало прилагането им. Материал и методи: Настоящото ретроспективно проучване е проведено в периода сеп­тември 2024–април 2025 г. в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Св. Георги“, град Пловдив. В проучването са включени 20 деца на възраст от под 2 до 15 години (60% момчета и 40% моми­чета) с потвърдена диагноза детска церебрална парализа от специалист невролог. Всички пациенти са провеждали рехабилитационно лечение в болнични условия, като при тях е прилагана унифицирана програма, включваща кинезитерапия по нервноразвойни методики, трениране на ставни движения, както и упражнения за ходене и походка. За целите на изследването е извършен систематичен анализ на медицинската докумен­тация, съдържаща информация за вида и продължителността на рехабилитационните интервенции (кине­зитерапия, Бобат терапия, електролечение и др.). Функционалното състояние на децата е оценявано по време на рехабилитационното лечение чрез системите GMFCS (груби двигателни функции) и MACS (мануал­ни способности) от лекар физиотерапевт с над 30 години клиничен опит, като са отчетени и наблюденията на родителите в домашна среда. Проучването е проведено в съответствие с Декларацията от Хелзинки. Резултати: Петдесет процента от участниците са класифицирани в I-II ниво по Системата за грубите двигателни функции ‒ способни да се движат самостоятелно, и 55% са класифицирани в I-II ниво по Систе­мата за мануалните способности – да боравят самостоятелно с предмети. Най-често срещаният функ­ционален профил на децата с детска церебрална парализа в нашето проучване е с подтип спастична дип- легия (87,50%) „ръчни способности, по-добри от грубата моторика“. Заключение: Ранната рехабилитация на деца с ДЦП е основен фактор за подобряване на моторната функция и функционалната им независимост. Резултатите от нашето проучване показаха, че ранната интервенция може да доведе до по-ниски нива в GMFCS и MACS, което съответства на по-добри двигателни и ръчни способности. Тези системи предоста­вят обективен начин за измерване на напредъка и ограниченостите в двигателните и ръчните способности на децата с ДЦП. Въпреки това успехът на тези интервенции е в голяма степен зависим от индивидуалните особености на всяко дете и подходите, използвани в рехабилитационния процес.

Ключови думи: детска церебрална парализа, ранна рехабилитация, функционални профили, Система за кла­сификация на грубите двигателни функции, Система за класификация на мануалните способности

Адрес за кореспонденция: Гергана Стрикова, e-mail: Gergana.Strikova@mu-plovdiv.bg