Арбитражът при решаване на спорове в първичната извънболнична медицинска помощ – възможности и реалности

Обща медицина, 2023, 25(2), 3-11.

М. Джугларска, Т. Златанова, Н. Попов, Цв. Петрова-Готова, Р. Янева, Д. Щерева-Тзуни, Е. Насева, М. Лазарова

Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, МУ – София

Резюме. Контролът по изпълнението на договорите за оказване на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) нерядко приключва с протоколи за установени нарушения. Тези на- рушения засягат заплащането на извършени дейности и пораждат спорове между две страни – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), като контролен орган, и общопрактикуващия лекар (ОПЛ), в качеството му на проверен изпълнител на ПИМП. В този аспект целта на настоя- щото изследване е да се проучат възможностите и реалностите на арбитража при решаване на спорове в ПИМП с НЗОК. Проучването е комплексно. Обхваща действащата правна уредба, публичните годишни отчети за дейността на НЗОК и резултатите от анкетно проучване, про- ведено в периода юни-октомври 2022 г. сред ОПЛ от цялата страна, договорни партньори на НЗОК. Обобщените резултати показват обезпечаване на правото на защита на проверените изпълнители на медицинска помощ, в т.ч. и ПИМП, чрез включване на арбитражна комисия в процеса по налагане на санкции от страна на НЗОК. Арбитражът е задължителен елемент от санкционното производство при подадени възражения по установени нарушения, но само при съз- дадена арбитражна комисия по законовия ред и за конкретния случай. Същевременно, прилага- ният паритетен принцип при формиране на състава на комисията крие риск да не се стигне до съгласие по спора. Така възникват предпоставки за слаба функционалност на арбитража, която се доказва от резултатите на анкетното проучване. От анкетираните 394 ОПЛ, проверените от НЗОК по време на пандемията с COVID-19 са близо една трета (131 ОПЛ). Въпреки внуши- телния дял (90,1%) на връчените протоколи с установени нарушения, подадените възражения са незначителен дял от тях (11,9%). Показателен е и резултатът от решаване на споровете – в по-голямата им част (64,3%) арбитражът не е приложен в санкционното производство, а в останалата част (35,7%) разгледаните спорове са приключили в съотношение 1:2:2 в полза на отхвърлените констатации и на тези, по които не е постигнато съгласие поради равен брой гласове на членовете на комисията. Слабата активност на подаване на възражения от ОПЛ обуславя и високия дял (86,4%) на наложените им санкции.

Ключови думи: арбитраж, контрол, оспорени констатации, изпълнители на ПИМП

Адрес за кореспонденция: Мирослава Джугларска, e-mail: m.djuglarska@foz.mu-sofia.bg