Влияние на пандемията от COVID-19 върху професионалния статус на българите. Данни от пика ѝ в края на 2020
Медицински преглед, 2023, 59(6), 33-43.
Е. Насева1, М. Баев2, Г. Баев3, Г. Стоилчев4
1 Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София
2 Фондация Астра Форум
3 Национален военен университет „Васил Левски”
4 Нов български университет – София
Резюме. Целта на настоящата публикация е да оцени динамиката в професионалния статус на българите от периода преди COVID-19 спрямо един от пиковете на пандемията в края на 2020 г. и да характеризира рисковите групи за попадане сред безработните. Това ще даде възможност на здравните и социални мениджъри да предприемат интервенции за недопускане влошаване на здравното състояние на тези групи от обществото и по този начин – за опазване на общественото здраве. Материал и методи. Данните са набрани онлайн в края на 2020 г. сред 930 лица, рекрутирани чрез Facebook, с анкета в Google формуляри. Проучването е рекламирано сред всички възрастови групи с цел по-добро представяне на всички слоеве на обществото. Резултати. Участниците са попитани за техния професионален статус преди епидемията и по време на проучването. Установихме намаление в дела на квалифицираните работници, служещите, здравните работници, свободните професии и директорите/мениджърите. Чувствително е нараснал само делът на безработните с 3,1%, от 3,2 на 6,3% (над два пъти спрямо нивата преди пандемията), като не се доказа симетрия между отговорите преди пандемията и сега (p=0,003). Най-голям дял от различните категории, загубили работата си и преминали към безработните, има сред неквалифицираните работници, следвани от свободните професии, квалифицираните работници и собствениците на фирми с наети лица. Те се оказват икономически най-уязвими в условията на пандемията. Еднофакторните анализи доказаха като значими фактори за загуба на работата по време на пандемия ниската самооценка на доходите, по-ниското образование и местожителството в селата и малките градове. В множествения модел като значим остана само факторът образование. Заключение. Групите, най-уязвими за попадане сред безработните, са и едни от най-уязвимите по отношение на тяхното здраве поради тясната връзка между здраве и икономическо благосъстояние. В тази посока трябва да се ориентират здравните и социалните интервенции по време на пандемия за предотвратяване на бедност и оттам – на влошеното здраве на индивидите.
Ключови думи: пандемия, COVID-19, коронавирус, безработица, икономически детерминанти, обществено здраве
Адрес за кореспонденция: Емилия Насева, дм, e-mail: e.naseva@foz.mu-sofia.bg