Влияние на епидуралната аналгезия за обезболяване на вагинално раждане върху сърдечната честота на плода и състоянието на новороденото

Медицински преглед, 2023, 59(2), 40-48.

М. Атанасова¹, С. Нашар¹, А. Николов²

¹ Аджибадем Сити Клиник Болница МБАЛ Токуда – София
² СБАЛАГ “Майчин дом”, Катедра по АГ, МУ – София

Резюме. Епидуралната аналгезия (ЕА) е най ефективният и най-често използван метод за обезболяване на вагинално раждане. Както всяка друга намеса, така и прилагането на ЕА би могла да доведе до промени в състоянието на плода и/или новороденото. Цел: Установяване влиянието на епидурална аналгезия (ЕА) върху състоянието на плода и новороденото. Материал и методи: Проучването е проспективно и обхваща шест годишен период (2007-март.2013), включва 1489 последователни раждания, отговарящи на следните критерии:1.) едноплодна бременност; 2.) жив плод; 3.) гестационен срок > 36 г.с.; 4.) главично флексионно предлежание; 5.) активна фаза на раждането; 6.) вагинални раждания. Пациентките са разделени в две групи, според използваният метод за обезболяване – раждащи с ЕА (N=740) и раждащи обезболени със спазмо-аналгетици (N=749). – 50-100 мг Лидол, 40 мг Бусколизин и 25 мг Антиалерзин. Състоянието на плода проследихме с непрекъснато кардио-токографско по време на първи период и чрез интермитентна аускултация на ДСТ след всяка контракция по време на втори период на раждането. Анализирахме и сравнихме основната сърдечна честота на плода, рективност, вариабилност, наличие и вид на перодичните промени в ДСТ . Състоянието на всички новородени, необходимостта и обемът на първична реанимация, определихме клинично с Apgar скор на 1-ва и 5-та минута и обективно, чрез pH-метрия на кръв от пъпна артерия. Оценихме и сравнихме протичането периода на адаптация при новородените от двете групи. Резултати: Проучването не установи значима разлика в общата честота на настъпване на промени в кардио-токографските записи след настъпване на епидуралния блок и след прилагане на спазмо-аналгетици за облекчаване на болката – 20.29% (N=152) в контролната, в сравнение с 17.03% (n=126) в групата с ЕА (р>0,05). Изследвахме и сравнихме честотата на различните типове отклонения в кардио-токографските записи в двете групи. Не открихме значима разлика в честотата на ранни, късни и променливи децелерации между двете групи – съответно 42.11% (n=64), 3.95% (n=6), 6.58% (n=10) в контролната, в сравнение с 47.62% (n=60), 3.17% (n=4), 5.56% (n=10) в групата с ЕА (p>0.05). Установихме разлика между сравняваните групи в честотата на фетална тахикардия, брадикардия и намалена реактивност и вариабилност на ДСТ. В контролната група честотата на фетална брадикардия и намалена вариабилност и реактивност беше по-висока, от тази в групата с ЕА – съответно 21.71% в контролната и 6.35% (n=8) във втората група. Тахикардията започваше между 11-21 минути след прилагане на спазмоаналгетиците и продължаваше 35-42 минити. Намалена реактивност и вариабилност установихме в 23.68 % (n=35) в контролната група, всравнение с 11.9% (n=15) в групата с ЕА (p<0.05), като промените започваха между 35-41 минута и продълбаваха 52-65 минути. Честотата на брадикардия (дефинирана като забавяне на сърдечната честота на плода под 120 уд/минута с продължителност 10 и повече минути) беше по-висока в групата с ЕА 34.92% (n=44) – и съответно 12.5% (n=19) в контролната (p<0.05). Врадикардия настъпи в 6.9 % от раждащите обезболени с ЕА, прояви се 15- 20 минуит след поставяне на епудуралния катетър и продължи 12.2 ± 2 min В 88.63% от случаите с фетална брадикардия, установихме настъпила майчина хипотония. Статистически значима разлика между групите установихме и в необходимостта от прилагане на кислород на новородените първите часове след раждането (р<0,05). Кислородо-терапия се наложи при 8,45% (n=59) от новородените в групата с ЕА и 17,55% (n=123) от плодовете в контролната група. Не установихме разлика между групите в протичането на адаптационния период на новороденото Изводи: Не се установява статистически значима разлика в общата честота на настъпване на промени в ДСТ на плодовете в групата с ЕА и в контролната група. Установихме разлика в честотата на различните типове промени в кардо-токографските записи между двете групи. В контролната група по-често наблюдавахме фетална тахикардия, намалена реактивност и вариабилност на ДСТ, докато в групата с ЕА по-често наблюдавахме фетална брадикардия. ЕА може да доведе до забавяне на ДСТ, което е преходно и няма траен ефект върху новороденото. ЕА не влияе върху състоянието на новороденото. ЕА не нарушава адаптацията на новороденото. Новородените при обезболени с ЕА раждания са в по-добро клинично и метаболитно състояние, имат по-малък риск от развитие на респираторна депресия, в сравнение с новородените, от раждания, при които използваме Lydol за обезболяване.

Ключови думи: сърдечна честота на плода, епидурална аналгезия, състояние на новороденото, тахикардиа, брадикардиа, децелерации

Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Атанасова, e-mаil: mgicheva@abv.bg