Влияние на демографските характеристики върху устната и писмената реч при пациенти с афазия

Медицински преглед, 2026, 62(1), 26-34.

Е. Щика, К. Щерева

Катедра “Логопедия”, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме: Статията представя емпирично изследване, насочено към анализ на влиянието на ключови демографски характеристики върху устната и писмената реч при пациенти с афазия. Обект на изследване са 30 българоезични възрастни с диагностицирана моторна или смесена афазия, оценени чрез българска адаптация на Бостънския тест за афазия. Анализирани са основните езико-ви модалности – разбиране, устна продукция, четене и писане – в контекста на следните демографски фактори: пол, възраст, образование, местоживеене и месторождение. Използвани са дескриптивна статистика, t-тестове, еднофакторен дисперсионен анализ и линейна регресия. Резултатите показват отчетливо по-силно засягане на продуктивните езикови функции (особено при спонтанна реч и писане), при относително по-добро запазване на рецептивните умения като разбирането на чута реч. От демографските променливи, само образованието демонстрира статистически значимо влияние – конкретно върху четенето. Полът, възрастта, местоживеенето и месторождението не показват значим ефект върху езиковите показатели, въпреки отчетени тенденции. Изводите подкрепят теорията за когнитивния и лингвистичния резерв и подчертават значението на образователния опит за езиковото възстановяване. Резултатите насочват вниманието към необходимостта от индивидуализиран, контекстуално чувствителен логопедичен подход, съобразен с когнитивния и социалния профил на пациента.

Ключови думи: афазия, демографски фактори, устна и писмена реч, когнитивен резерв, логопедична оценка, езиково възстановяване, Бостънски тест за афазия

Aдрес за кореспонденция: Д-р Емануела Щика, email: ehmarinova@uni-sofia.bg
ORCID: Емануела Щика – 0000-0001-5928-6523, Катерина Щерева – 0000-0001-8982-3625