Уринарна инконтиненция при жените – лечение с СО2 лазер
Мед. преглед, 2025, 61(2), 32-37.
Д. Давидова1,2, Е. Исмаил3,4
1 Университет “Проф. Асен Златаров“ – Бургас
2 Ню Лайф клиник – Бургас
3 Катедра “Здравни грижи“ – Шумен, Медицински университет – Варна
4 СБАГАЛ “Проф. Д. Стаматов“ – Варна
Резюме. Въведение. Уринарната инконтиненция (УИ) представлява неволно изпускане на урина и може да бъде причинена от различни състояния. Цел. Целта на настоящото проучване е да докаже ефективността от приложението на СО2 лазер вагинални процедури при лечение на УИ, без необходимост от хоспитализация и анестезия. Материал и методи. В проучването са включени 107 жени със стрес-уринарна инконтиненция (СУИ). На пациентките е приложена еднаква терапия с СО2 лазер от три последователни процедури в интервал от 4 седмици. Резултатите са сравнени с 27 пациентки в контролна група, при които е приложено конвенционално хирургично лечение при СУИ. Анализирани са честотата на инконтиненция при ходене и употребата на дамски превръзки. За доказване на целта в настоящата статия използвахме анкетно проучване с изготвена кратка анкетна карта, която пациентите от изследваната и контролната група попълваха преди и след лечение. Резултати и обсъждане. Данните от анкетата показват, че при 30.8% (33 жени) от клиничната група е била налична инконтиненция при ходене, преди да започнат лечение. Техният дял намалява до 9.34% след първата лазерна процедура, продължава да намалява до 2.8% след втората процедура и достига до 0.9% след три проведени терапии. Сравнихме резултатите от анкетата в двете групи. След проведено лечение 7.41% (2 жени) от контролната група съобщават за персистиране на инконтиненция при ходене и 0.93% (1 жена) от пациентките с лазерно лечение след 3-ата процедура. Ефективността на лечението с СО2 лазер е сравнима с постиженията на конвенционалното оперативно лечение, при липса на необходимост от хоспитализация и възстановителен период. Относно използването на дамски превръзки (ДП) в ежедневието резултатите показват, че делът на жените, които не носят ДП преди започване на лечение с СО2 лазер е едва 1.8%. След първа процедура се увеличава на 5.6%, запазва се същият дял след втора процедура (5.6%) и силно се увеличава след 3 поредни проведени СО2 лазер процедури до 68.2%. Установихме тенденция за запазване на нуждата от употреба на ежедневна ДП в контролната група оперирани жени, а именно при 85.19% от тях, докато наблюдаваната тенденция при лекуваните с СО2 лазер е спиране на употреба на ДП. Заключение. СО2 лазерната терапия се утвърждава като ефективен и безопасен метод за лечение на уринарна инконтиненция, особено при жени с леко и умерено изразени симптоми. Благодарение на своята минимална инвазивност, бързо възстановяване и висок процент на успех този метод представлява обещаваща алтернатива на традиционните терапевтични опции.
Ключови думи: уринарна инконтиненция, СО2 лазерна терапия, качество на живот, тазово дъно, минимално инвазивни процедури, женско здраве