Свързана с нитрозамини фототоксичност/фотокарциногенност, замърсяване на лекарствата и развитие на меланом: факти и/или противоречия, базирани на два нови случая
Медицински преглед, 2025, 61(4), 50-54.
С. Кордева1, К. С. Хенри1, Дж. М. Джоузеф1, Г. Чернев1,2
1 Онкодерма – Клиника по дерматология, венерология и дерматологична хирургия – София
2 Катедра по дерматология и венерология, Медицински институт на МВР – София
Резюме. Въпреки че фототоксичността като химично явление е добре проучена и разбрана, нейната поява в определени партиди лекарства остава донякъде неуловима. Несигурността относно причините, поради които някои партиди лекарства са засегнати, а други не са, се разпростира и върху свързания с тях риск от фотокарциногенност, като подчертава необходимостта от целенасочени и всеобхватни изследвания. За съжаление, тези случаи често се пренебрегват, като по-голям акцент се поставя върху преодоляването на значителната финансова тежест, свързана с управлението на страничните ефекти – фототоксичност и потенциалното ѝ преминаване във фотокарциногенност. Широкият диапазон на контаминация с нитрозамини създава предпоставки за лесно проследяване в контекста на така наречените клиникопатологични корелации. Изхождайки от факта, че свързващото звено е фототоксичността и геноток- сичността на тези субстанции, лесно би могло да се установи след приема на кои субстанции се развиват тумори на кожата. Представят се поредни двама пациенти с меланоми, развили ги на фона на приема на потенциално/реално контаминирана с нитрозамини медикация: 1) при пациент 1 медикаментите са валсартан, небиволол и хидрохлоротиазид, всеки от които присъства в листата на FDA за възможна контаминация с фото-/карциногени, и 2) пациент 2 развива меланом на фона на прием на бисопролол, метформин и лерканидипин. Коментира се в детайли възможната нова теза за патогенезата на меланомите, позната като фото-/нитрозокарциногенеза или онкофармакогенеза.
Ключови думи: еланом, замърсяване с нитрозамини, нитрозогенеза, фармакоонкогенеза, фототоксичност, фотокарциногенност, небиволол, валсартан/хидрохлоротиазид, лерканидипин, бисопролол, метформин