Сравняване на реанимационния престой, усложненията и резултатите от използването на оментум с биологична тъканнорегене-рираща присадка при трансабдоминални операции за ятрогенни везико-вагинални фистули
Медицински преглед, 2024, 60(1), 34-39.
Вл. Дунев1, К. Цветанова2, Б. Атанасов1, А. Ванов1, Ж. Атанасов1
1 Катедра „Урология“, МУ – Плевен
2 Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“, МУ – Плевен
Резюме. Везико-вагиналната фистула (ВВФ) е ненормална комуникация между епитела на влагалището и пикочния мехур, която предизвиква непрекъснато изтичане на урина през вагината. Най-честата причина за ВВФ в развиващите се страни продължава да бъде акушерската травма. През последните години в хирургичната практика започнаха да се използват все повече биологични присадки, които дават отлични резултати при възстановяване на тъканите. Цел: Да сравним резултата и усложненията от приложението на биологична присадка или оментум за интерпозиция при абдоминално възстановяване на везико-вагинална фистула след гинекологична интервенция и реанимационния престой на пациентите, подложени на този вид оперативна намеса. Материал и методи: За период от шест месеца в Клиника по урология към УМБАЛ „Света Марина“, Плевен, са хоспитализирани 8 пациенти на възраст между 48 г. и 72 г. с доказани везико-вагинални фистули вследствие на гинекологични оперативни интервенции. В група 1 (5 пациенти) се използва собствено ламбо от оментум, а в група 2 (3 пациенти) се сложи биологична тъканнорегенерираща присадка. Резултати: Времетраенето между гинекологичната операция и последващата абдоминална пластика за отстраняване на дефекта в двете групи беше между 45 дни и 6 месеца. По време на самата оперативна намеса не наблюдавахме сигнификантна кръвозагуба, която да налага хемотрансфузия. Средното оперативно време бе 180 минути, като нямаше значима разлика между двете групи. Установихме значително по-бързо раздвижване, възстановяване на нормална чревна перисталтика и захранване при пациентите от група 2. По-ранно сваляне на контактния дрен наблюдавахме отново при пациентите от група 2 (между 5-и и 7-и постоперативен ден), сравнено с пациентите от група 1 (6-и и 9-и постоперативен ден). Доказахме по-кратък реанимационен и общоболничен престой отново при пациентите с биологична тъканнорегенерираща присадка средно 7 дни срещу 9 дни за група 1. Заключение: Използването на биологична тъканнорегенерираща присадка при оперативното лечение на везико-вагинални фистули има сравними интра- и постоперативни усложнения и резултати спрямо използването на оментум за интерпозиция. Това осигурява по-голяма свобода при избор на материал за интерпозиция в случаите, когато използването на собствени тъкани е затруднено. Налице са по-бързо възстановяване на чревна перисталтика, раздвижване и сваляне на контактния дрен и по-кратък болничен престой при пациентите с биологична присадка.
Ключови думи: везико-вагинална фистула, реанимационен престой, биологична тъканнорегенерираща присадка
Адрес за кореспонденция: Проф. Камелия Цветанова, e-mail: kamelia_tsvetanova@abv.bg