OROV, или „вирусът на ленивеца“ – можем ли да го очакваме и в Европа?
Мед. преглед, 2025, 61(2), 14-17.
В. Велев
Катедра по епидемиология и хигиена, Медицински университет – София
Резюме. Вирусът Oropouche (OROV) е идентифициран за пръв път през 1955 г. Оттогава докладваните случаи на инфекция с OROV непрекъснато се увеличават и разширяват географския си ареал. Предполага се, че Oropouche треската е една от най-разпространените трансмисивни инфекции в Латинска Америка. Допуска се, че в последните 60 години са се развили над 30 епидемии и повече от половин милион спорадични случаи – основно в Бразилия, Перу, Панама, Тринидат и Тобаго. В Бразилия OROV инфекцията е втората по-честота трансмисивна инфекция след денгата. Треската се предава от няколко семейства антропофилни хапещи мушици. В повечето случаи заболяването протича субсимптомно или с неспецифична грипоподобна симптоматика. Разнообразието от вектори, които пренасят вируса, множеството резервоари бозайници, най-известни сред които са ленивци (Bradypus tridactylus), както и птици, и честото пренебрежимо леко боледуване, са сериозни предпоставки за разпространение на инфекцията извън класическите ѝ ареали. В началото на 2024 г. са докладвани множество случаи в Северна Америка, а през лятото на същата година са регистрирани 19 внесени случая на територията на Европа. С оглед появата на OROV в доскоро неподозирани за нея територии са разгледани съществуващите знания в етиологията, клиниката и разпространението на заболяването, като и се отчитат някои все още неясни моменти, свързани с превенцията и терапията.
Ключови думи: OROV, трансмисивна инфекция, треска, менингоенцефалит, Culicoides paraensis