Невростероиди и тяхното значение за лечение на епилепсия (CDLK5 deficiency disorder) и овладяване на епилептичен статус при интоксикации с нервни агенти
Мед. преглед, 2025, 61(2), 26-31.
А. Неджиб1, И. Съмналиев2
1 Секция Военна токсикология, Катедра Медицина на бедствените ситуации, Военномедицинска академия – София
2 Катедра Медицина на бедствените ситуации, Военномедицинска академия – София
Резюме. Токсичните ефекти на нервните агенти (табун, зарин, зоман, циклозарин, VX и др.) най-общо могат да се разделят на такива с периферно и централно действие. Към първите се отнасят засягане на дихателната система, зрителен орган, скелетна мускулатура, сърдечно-съдова система, гастроинтестинален тракт. Централните ефекти при тежките форми на интоксикация се манифестират клинично с конвулсивна симптоматика, която е обусловена от пристъпна мозъчна активност (brain seizures). Когато това състояние не се овладее своевременно и възбудните процеси в мозъка пропагират, настъпва епилептичен статус, с който се свързват определени мозъчни увреждания. Това дава основание да се въведе обобщаващия термин мозъчни увреждания, свързани с пристъпна активност (seizures related brain demage). Натрупаните наблюдения и резултати относно невротоксичното действие на нервните агенти дават основание да бъде направено заключението, че предизвикването на пристъпна мозъчна активност и конвулсии води до необратими увреждания на ниво ЦНС. Утвърдената антиконвулсивна терапия с бензодиазепини при този тип интоксикации има лимитиран във времето терапевтичен ефект. Последните години надеждите за трайно овладяване на пристъпната мозъчна активност и епилептичен статус са насочени към нов фармакологичен клас, а именно невростероидите. Предмет на настоящия обзор е да представи актуална информация за постиженията в тази насока.
Ключови думи: централни ефекти на нервни агенти, пристъпна мозъчна активност, епилептичен статус, рефрактерна епилепсия, невростероиди, мидазолам