Меланом, предизвикан от сертралин – втори случай в световната литература: Фокус върху (фото) нитрозозамърсяването на лекарството като генератор за фототоксичност и фотокарциногенност при човека
Медицински преглед, 2026, 62(2), 52-59.
Г. Чернев1,2, Л. Иванов1, Д. С. Кръстев3,4, Н. С. Кръстев5,6, К. Г. Чернев Jr.1, Р. Хасегава6, С. Кордева1
1Онкодерма – Клиника по дерматология, венерология и дерматологична хирургия – София
2Катедра по дерматология и венерология, Медицински институт на МВР – София
3Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, Медицински университет – София
4Катедра по анатомия и физиология, Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
5Катедра по анатомия, Медицински факултет, Медицински университет – София
6Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме: Връзката между появата и прогресията на кожните меланоми се отнася не само до известната понастоящем фотокарциногенеза, но и до по-новата и модерна концепция, включваща понятието нитрозогенеза/карциногенеза, медиирана от лекарствата. Нитрозогенезата на рака на кожата се дължи на съдържащите се в лекарствата карциногени, известни още като нитрозамини. Поради факта, че според литературните данни тези замърсители са и фототоксични вещества (независимо от карциногенната им потентност), съществуват сериозни индикации за създаването на нови медицински термини като: лекарственомедиирана фотонитрозогенеза, а оттам и фотонитрозокарциногенеза на рака на кожата. В по-широкия контекст на съображенията това включва и нововъведени термини като онкофармакогенеза или фармакоонкогенеза или: рак на кожата, възникващ в резултат на прием на лекарства. Нитрозамините, открити като замърсители в повече от 90-95% от лекарствата в световен мащаб, биха могли да бъдат и основната причина за фототоксичност в сериозни дози, която се проявява в контекста на приемането на лекарства и води до рак на кожата. Нитрозамините са фототоксични поради нестабилността на тяхната нитрозогрупа при излагане на ултравиолетова светлина. Отделно от това те в голям процент са и карциногенни, мутагенни или генотоксични вещества. Припокриването на списъците с фототоксични лекарства в световен мащаб (от времето, когато не е било известно фотозамърсяването с нитрозоиди) с тези на FDA (от 2018 г.) относно засегнатите от замърсяване с нитрозамини/фотоканцерогени е показателно, че най-вероятно фототоксичността се дължи конкретно или основно на тях. В същото време литературните източници по темата се увеличават лавинообразно и привличат вниманието на научната общност към следното: приемът на лекарства, замърсени с фотокарциногени, води до появата на меланоми (но също и на кератиноцитни ракови заболявания), като степента на потенциално замърсяване и броят на приетите потенциално замърсени лекарства корелират с тежестта на рака: склонността към рецидивиране, броя на туморите и дебелината на тумора. Тестовете на регулаторите, които определят чистата карциногенност при бактериите (тест на Еймс) и гризачите (тест на CPCA), на практика не определят кумулативната фототоксичност и последващата фотокарциногенност при хората, което на практика е причина за тяхната неефективност/ограничена обективност или обяснение на доскорошната дилема: Защо продължителният прием на замърсени с нитрозамини лекарства по всяка вероятност поражда фототоксичност и фотокарциногенност дори при дози, толерирани от регулаторите или определени от тях като безопасни? Риторичният въпрос остава: Това ли е причината, поради която регулаторните органи отказват да обявят и понастоящем не обявяват нормалните концентрации на фотоканцерогени, налични в лекарствата? Динамичната карциногенеза при хората, отнасяща се по-специално до рака на кожата, е многофакторна и не може да бъде еквивалентна на пряката карциногенеза при бактерии или гризачи в лабораторни условия. Регулаторните тестове не определят окончателно кумулативната фототоксичност при хората въз основа на приема на съответния нитрозамин. Как би се тълкувал фактът на прием на нитрозамини, който не е карциногенен, но е фототоксичен и впоследствие карциногенен? Елиминационните режими спрямо фотокарциногените, известни също като нитрозамини, трябва да станат приоритет. В този контекст на размисли представяме втори случай в световната литература на пациент, който развива кожен меланом сравнително скоро след приема на антидепресанта сертралин. Примерът e още едно потвърждение за несъответствия между карциногенната потентност на нитрозамините в лекарствата (определена въз основа на статични тестове за канцерогенност в лабораторни условия) спрямо действителната кумулативна фототоксичност/фотоканцерогенност в условията на динамична човешка карциногенеза.
Ключови думи: лекарствено медиирана фотонитрозокарциногенеза, лекарствено свързана нитрозокарциногенеза, кожен меланом, дерматологична хирургия, сертралин индуциран рак на кожата, фототоксичност, фотокарциногенност, нитрозамини, фотокарциногени
Aдрес за кореспонденция: Проф. д-р Георги Чернев, e-mail: georgi_tchernev@yahoo.de