Mеханизми на резистентност при Streptococcus agalactiae

Медицински преглед, 2023, 59(2), 5-12.

В. Боянов, А. Александрова, Р. Гергова

Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, МУ – София

Резюме. Стрептококите от група B (GBS) според класификацията на Lancefield, известни още с видовото название Streptococcus agalactiae, се описват за първи път през 1887 г. Представляват грам-положителни коки, формиращи верижки, бързо растящи факултативни анаероби, най-често β-хемолитични на кръвен агар. S. agalactiae е втори по честота след S. pyogenes, причинител на различни по тежест и локализация стрептококови инфекции, проявява се и като опортюнистичен причинител при имунокомпрометирани с развитие на инвазивни инфекции. Опасни са инфекциите и безсимптомното носителство при бременни поради високия риск от усложнения на самата бременна и/или инфектиране на плода и новороденото. Инфекциите при небременни възрастни с тази етиология зачестяват през последните години, защото се увеличава броят на имуносупресираните пациенти, увеличава се продължителността на живота и честотата на диабет тип 2. Зачестяването на инфекциите с този микробен вид е в пряка корелация и с факта, че през последните години се наблюдава тенденция към развитие на резистентност в S. Agalactiae към различни групи антимикробни средства, макролиди, линкозамиди, тетрациклини. В голям процент от клиничните изолати се откриват високи нива на устойчивост, което не е характерно за другите стрептококи. В настоящия обзор се анализират в детайли механизмите на резистентност към антимикробни средства и се проследява актуалната информация за възникването, честотата и географското превалиране на резистентни и полирезистентни щамове S. agalactiae към подходящите средства за лечението им.

Ключови думи: Streptococcus agalactiae, стрептококови инфекции, механизми на резистентност към антимикробни средства

Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Р. Гергова, дм, e-mail: rtgergova@gmail.com