Лечение на остеопорозата с анаболни агенти – клинични насоки и персонализирана оценка на пациента
Медицински преглед, 2025, 61(4), 5-13.
М. Недкова1, 2, С. Нейчева3
1 Медицински факултет, Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“
2 Отделение по ревматология, УМБАЛ – Бургас
3 Отделение по ревматология, ВМА – София
Резюме. Остеопорозата представлява значително предизвикателство за здравето, особено сред застаряващото население по света. През следващите 10 год. повече от пет млн. души ще бъдат засегнати от остеопорозни фрактури в Европейския съюз заедно с Обединеното кралство и Швейцария. Ограничен е броят на пациентите с много висок фрактурен риск, които са правилно диагностицирани и лекувани, което показва необходимостта от промяна на парадигмата. Първата стъпка е точното идентифициране на пациентите, подходящи за анаболни терапии. Подходът към дефиницията на високорисковите групи варира в зависимост от държавите, историята на фрактурите, костната минерална плътност и използването на валидирани инструменти за прогнозиране на риска от фрактури. За пациенти с много висок фрактурен риск анаболни агенти се препоръчват като терапия от първа линия, последвани от антирезорбтивни агенти. Ефективното им използване за лечение на остеопорозата включва цялостна стратегия с персонализирана оценка на пациента, като се вземат пред- вид разходите, ефективността и прилагането на правилната последователност от терапии. Този подход цели максимизиране на резултатите за пациентите и ефективност на здравеопазването.
Ключови думи: анаболни агенти, остеопороза, фрактурен риск, стратегия