Хронологична антимикробна чувствителност на нозокомиални изолати Stenotrophomonas maltophilia от университетски болници в България (2011–2023 г.)

Медицински преглед, 2024, 60(4), 42-49.

Т. Стратева¹, А. Трифонова², А. Стратев^3,4, С. Пейков^1,5,6, Д. Ниязи⁷, Т. Стоева⁷, Е. Кьолеян²

¹ Катедра по медицинска микробиология, Медицински факултет, Медицински университет – София
² Лаборатория по клинична микробиология и вирусология, УМБАЛ „Лозенец“ – София
³ Отделение по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София
⁴ Катедра по анестезиология и интензивно лечение, Медицински факултет, Медицински университет – София
⁵ Катедра „Генетика“, Биологически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
⁶ Лаборатория БиоИнфоТех, София Тех Парк – София
⁷ Катедра „Микробиология и вирусология“, Медицински факултет, Медицински универитет – Варна

Резюме. Целта на настоящото проучване е хронологично проследяване на чувствителността към антимикробни лекарствени средства (АМЛС) на нозокомиални изолати S. maltophilia от университетски болници в България и оценка на in vitro активността на новия сидерофорен цефалоспорин cefiderocol (CFDC). Бяха изследвани 250 изолата (2011–2023 г.), идентифицирани с автоматизирани системи и 23S рРНК полимеразна верижна реакция. Антимикробната чувствителност беше изпитана чрез градиентен метод за минимална потискаща концентрация (МПК) или микродилуционен МПК тест (за CFDC). Общо за 12-годишния период най-висока беше чувствителността към minocycline (липса на резистентни (R) изолати), следван от levofloxacin (LVX) (10% R). Нивата на резистентност към trimethoprim-sulfamethoxazole (SXT) и chloramphenicol бяха близки – съответно 12% и 16%. Профилът на антимикробна чувствителност на S. maltophilia в мониторираните болници демонстрира относителна хронологична стабилност, с изключение на по-високата резистентност към ceftazidime в периода от 2018 до 2023 г. (81.7% срещу 55.3% през 2011–2016 г.; p < 0.0001). При АМЛС от първа линия, SXT и LVX, бяха установени реципрочни находки – понижаване на резистентността към SXT в по-късния период (от 13.7% до 7.3%) и увеличаване към LVX (8.3% срещу 13.4%), които не са статистически значими. Одобреният за клинична употреба през 2019 г. сидерофорен цефалоспорин CFDC показа отлична in vitro активност срещу тестваните нозокомиални изолати S. maltophilia, изразена в абсолютна чувствителност и ниски МПК50/90 – съответно 0.032 mg/L и 0.25 mg/L. Ограничените терапевтични възможности и глобално нарастващата резистентност, особено към флуорохинолони, в пост-COVID-19 ерата обуславят необходимост от разработване на нови стратегии в борбата с инфекциите, причинени от S. maltophilia.

Ключови думи: нозокомиални изолати Stenotrophomonas maltophilia, хронологична антимикробна чувствителност, trimethoprim-sulfamethoxazole, levofloxacin, cefiderocol

Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Таня Стратева, дм, e-mail: dr.strateva@abv.bg