Хематологични съотношения като прогностични маркери при исхемичен мозъчен инсулт
Медицински преглед, 2023, 59(4), 43-49.
Т. Поповска1,2, Р. Калпачки2, Д. Свинаров3,4, М. Велизарова3,4
1 Отделение по клинична лаборатория, УМБАЛ „Св. Анна“ – София
2 Център за лечение на инсулти, УМБАЛ “Св. Анна” – София,
3 Централна клинична лаборатория, УМБАЛ “Александровска“ – София
4 Катедра по клинична лаборатория, Медицински университет – София
Резюме. Сърдечно-съдовите и мозъчносъдовите заболявания са с най-голямо медико-социално значение в съвременния свят. Разбирането за ползите от своевременната реперфузия доведе до въвеждането на тромболитичната терапия в съвременното лечение на исхемичния мозъчен инсулт. Все още обаче пред научната общност стои предизвикателството да се търсят самостоятелни или допълващи биомаркери, оценяващи хода и прогнозата на заболяването. Целта на настоящото проучване е да установи прогностичната стойност на бързите и лесно достъпни хематологични (неутрофили/левкоцити; тромбоцити/неутрофили; тромбоцити/левкоцити) и коагулационни съотношения (Д-димер/фибриноген) за краткосрочния изход от заболяването при пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт. Материал и методи: Настоящото клинико-епидемиологично проучване включва 126 пациенти с остър исхемичен мозъчен инсулт, постъпили в Център за лечение на инсулти на УМБАЛ „Св. Анна“ – София, в периода януари 2021 – март 2021 г. Средната възраст на включените в извадката пациенти е 72.75 ± 10.74 години, от тях 71 (56,3%) са мъже и 55 (43,7%) жени. Тежестта на инсулта е оценена с National Institutes of Health Stroke Scale, като за лош изход приехме тежък функционален дефицит в края на болничния престой, оценен с NIHSS ≥ 15 точки, а за добър изход – NIHSS ≤ 14 точки. При всички болни при постъпването са изследвани: брой левкоцити (LC), брой неутрофили (NC), брой тромбоцити (PC), фибриноген и Д-димер (DD). Изчислихме съотношенията: неутрофили/левкоцити (NLR), тромбоцити/неутрофили (PNR), тромбоцити/левкоцити (PLR) и Д-димер/фибриноген (DFR), и ги оценихме по отношение на добрия и лошия изход от заболяването. Резултати: Нашето проучване показва, че изходът от лечението при пациентите, лекувани без тромболиза, е в статистически достоверна зависимост от стойностите на NC (p = 0.039). Статистически значима разлика между пациентите с добър и лош изход се установява при всички показатели в групата, лекувана без тромболиза: NRL (p = 0.013), PNR (p = 0.008), PLR (p = 0.028), DFR (p < 0.001), докато в тази с тромболиза – единствено при DFR (p = 0.033). Установените прагови величини на критериите за валидизация показват като най-добри предиктори на лош изход от заболяването показателите: DFR (NPV = 93%), NLR (NPV = 88%) и PNR (NPV = 82%). Сравнителният анализ на двата метода показа сигнификантна разлика при NLR и DFR. При NLR по-висока средна стойност имат пациентите, лекувани без тромболиза (p=0.006), докато при DFR – тези, лекувани с тромболиза (p=0.019). Изводи: Нашето проучване показва, че бързите и лесно достъпни хематологични (NLR, PNR, PLR) и коагулационни съотношения (DFR) биха могли да бъдат допълнителни маркери за управление на лечебния процес и прогноза на краткосрочния изход от заболяването
Ключови думи: исхемичен мозъчен инсулт, хематологични съотношения, NLR, PNR, PLR, DFR
Адрес за кореспонденция: Д-р Татяна Поповска, Център за лечение на инсулти, УМБАЛ “Св. Анна“ ул. Димитър Моллов №1, 1750, София, тел. 0879 885 464, е-mail: tpopovska@abv.bg