Дигитална или аналогова е зъботехниката в България?

Медицински преглед, 2025, 61(4), 35-43.

Св. Ангелова1, Б. Борисов1, Е. Костова2, Б. Торньова3

1 УС ,, Зъботехника“, Медицински колеж, Медицински университет – Варна
2 УС „Рентгенов лаборант“, Медицински колеж, Медицински университет – Варна
3 Заместник-декан НИД, ФОЗ, МУ – Пловдив

Резюме. Цифровата трансформация е необходим процес на технологично развитие за създаване на условия за иновации и растеж на бизнеса, повишаване ефективността на работната сила и висок стандарт на гражданите. През последните 20 години развитието на денталните технологии за производство на зъбопротезни конструкции се характеризира с изключително бърз растеж. Въвеждането на CAD/CAM системи в индустрията за дентално проектиране доведе до премахване на множество ръчни операции, до повишаване на точността на конструкциите и до намаляване на времето за тяхното производство. Целта на настоящото проучване е да се установи степента на дигитализация в българските зъботехнически лаборатории към 2025 г., като се проучи съотношението между конвенционално и дигитално изработваните медицински изделия, както и да се потърсят причините за изоставането на цифрово произведените подвижни протези по отношение на неподвижните. Материал и методи: Информацията е събрана чрез пряка индивидуална анонимна анкета, публикувана онлайн в две професионални социални мрежи през периода декември 2024-януари 2025 г. и обхваща 113 респонденти, практикуващи зъботехници в България. Резултатите са обработени със SPSS (version 22) с помощта на вариационни, сравнителни и корелационни анализи и са оценени като статистически зависими, когато p-стойността (p-value) < 0,05. Профилът на респондентите е съставен въз основа на характеристиките: пол, възрастова група, населено място (голям град, областен център или малък град). Резултати: Преобладаващата част от анкетираните зъботехници (76.1%) използват дигитален софтуер и съответна апаратура за производство на протези, а (23.9%) работят само с помощта на аналогови методи и технологии. От всички видове зъбопротезни конструкции най-малък е делът на цифрово произведените тотални протези. На първо място сред причините за изоставане на тяхната цифровизация е посочена „неточност в сканирането“ (48.7%); на второ „скъпа апаратура“ (31.0%); следвана от „липса на дигитални умения“ (16.8%); отговор „други причини“ са посочили 3.5%. Изводи: 1. Резултатите от Shi-Square теста за проверка на хипотези показват, че полът и възрастта не влияят на използването на дигитален софтуер от зъботехниците. 2. Дигитален софтуер се използва предимно от зъботехниците в големите градове – София, Варна и Пловдив (56.6%). 3. Въпреки разнообразието от методи и протоколи за изработване на зъбопротезни конструкции се наблюдава тенденция към пълна дигитализация на процеса.

Ключови думи: зъботехника, дигитална, аналогова, 3D принтиране, 3D фрезоване, дентален артикулатор

Адрес за кореспонденция: Светлана Пенева Ангелова, e-mail: