[68Ga]Ga-PSMA-11 PET/CT като метод за оценка на отговора на лечението след андроген-депривационна терапия при мъже с простатен карцином
Медицински преглед, 2024, 60(3), 44-54.
М. Дянкова1,2, П. Илиева-Габърска3, Т. Стоева1,2, Ж. Данчева1,2, Б. Чаушев1,2
1 Катедра по образна диагностика, интервенционална радиология и лъчелечение,
МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна
2 Клиника по нуклеарна медицина и метаболитна терапия, УМБАЛ „Света Марина“ – Варна
3 Лаборатория по нуклеарна медицина към МЦ „Св. Марина-диагностика и терапия“ – Плевен
Резюме. Въведение: Приложението на 68Ga-простатноспецифичен мембранен антиген (PSMA) за оценка на отговора към андроген-депривационна терапия при мъже с простатен карцином (ПК) не е достатъчно добре отразено в наличните литературни източници. Целта на нашето проучване бе да оценим терапевтичния отговор на андроген-депривационна терапия при хормоночувствителен ПК и да потвърдим нашето предположение за хетерогенен отговор при различните локализации на ангажирането от ПК. Материал и методи: Ретроспективното проучване включва 55 мъже с ПК с налични стадиращо PSMA PET/CT изследване и рестадиращо сканиране за оценка на терапевтичния отговор, проведено 3-12 месеца след започване на андроген-депривационна терапия. Промените в натрупването на радиофармацевтика бяха полуколичествено оценени при двукратното PSMA PET/CT сканиране. Резултати: Бяха оценени общо 110 PET/CT сканирания на 55 мъже. Пълният терапевтичен отговор (CR) при мъжете бе дефиниран според различните локализации на ангажирането от ПК след средно 6 месеца от започната андроген-депривационна терапия: за ПК в простатната жлеза – 0,0%, за регионалните тазови лимфни възли – 25,0%, за далечните лимфни възли – 21,7%, за далечните метастатични лезии (като цяло) – 14,3%. Прогресията на заболяването (PD) бе дефинирана при мъжете според различните локализации на лезиите на ПК. Терапевтичният ефект за регионалните лимфни възли бе по-добър при M0 спрямо M+ заболяване. Олигометастатичното заболяване показа по-добър терапевтичен отговор спрямо полиметастатичното ангажиране. Намаляването на SUVmax на първичния ПК в простатната жлеза бе положително свързано с понижаването на стойностите на простатноспецифичния антиген (PSA). Заключение: Нашите резултати показват, че малигнената лимфаденопатия и далечното метастатично ангажиране е по-вероятно да се повлияят от андроген-депривационна терапия спрямо първичния тумор. Лезиите с персистираща изразена PSMA експресия могат да послужат като нова цел за провеждане на селективна локална терапия на олигометастатичното заболяване.
Ключови думи: 68Ga-PSMA PET/CT, простатен карцином, терапевтичен отговор
Адрес за кореспонденция: Д-р Марина Дянкова, дм, е-mail: Marina.Dyankova@mu-varna.bg