Висок процент на увреди на ротаторния маншон при пациенти с предна раменна нестабилност – данни от една институция
Български медицински журнал, 2024, 18(3), 32-35.
Н. Димитров1,2, Я. Николов1,2, Й. Иванов1,2, Е. Симеонов3, Ц. Ценков1,2
1 Катедра по ортопедия и травматология, Медицински университет – София
2 УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ – София
3 Катедра по ортопедия и травматология, МФ, Медицински университет – Плевен
Резюме. Въведение: Стабилността на раменната става се определя от анатомичния комплекс от ста- тични и динамични стабилизатори. Мускулите на ротаторния маншон спадат към динамичните стабилизатори, те осъществяват балансиране на двойките сили около гленохумералната става. Така се създава баланс между функционална мобилност и стабилност на рамото, подпомаган от отрицателното ставно налягане. При увреди на динамичните стабилизатори (в частност ротаторния маншон) първично се лекува тази патология, като понякога се неглижира ролята на статичните стабилизатори. Това води до понижени нива на пациентска задоволеност и до понижени резултати. Неясен е процентът на съпътстваща нестабилност при пациенти с болест на ротаторния маншон. Целта на проучването е да се проследят артроскоски оперирани пациенти в една институция по повод болестта на ротаторния маншон и да се определи какъв е процентът на открита съпътстваща нестабилност и влиянието ѝ върху лезиите на маншона. Материал и методи: Извършено бе ретроспективно проучване за периода 2002–2018 г.+ в една институция. Бяха определени критерии за включ- ване и изключване на пациенти – артроскопски лекувани пациенти с диагноза нестабилност на раменна става. Беше проследена и анализирана съпътстващата документация на пациентите, включително данни от клиничен преглед, предоперативен и следоперативен обем движения, образни данни и функционални резултати. Бяха отчетени усложненията. Резултати: Оперирани бяха 326 пациенти с нестабилност на раменната става, от които 297 с предна нестабилност; 24 – със задна нестабилност, и 5 пациенти – с мултидирекционна нестабилност. 75/326 имаха съпътстващи лезии на ротаторния маншон, от тях: 45 пациенти – с пълни руптури на поне един от мускулите; 25 пациенти – с частични руптури на маншона, и 5 пациенти – с неубедителни обективни данни за лезии, но с обективни клинични признаци. При 30% от пациентите, оперирани артроскопски по повод на импинджмънт синдром, лезии на ротаторния маншон, SLAP – лезии или друга патология на сухожилието на дъл- гата глава на м. бицепс брахи и тъканите около него, се открива различна степен на нестабилност. При 80% от тези пациенти се е наложило различно оперативно лечение в добавка към лечението на основната патология. Заключение: Анализът на патологията на рамото като раменен комплекс, а не като отделни патологии на различните му структури, може както да ни предпази от пропуски, така и да доведе до бързи, удовлетворителни резултати при всички пациенти, особено при тези, които имат високи изисквания към физическото си състоя- ние и спортно-техническите си умения.
Ключови думи: ротаторен маншон, предна раменна нестабилност, артроскопия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Н. Димитров, дм, е-mail: dimitrovniki@abv.bg