Оценка на фукционалните възможности и качеството на живот, свързано със здравето, при пациенти с ревматоиден артрит, одобрени за лечение с биологични медикаменти
Български медицински журнал, 2023, 17(4), 61-67.
С. Нейчева1, Е. Насева2, З. Баталов3, Р. Каралилова3, А. Баталов3
1 Отделение по ревматология, Военномедицинска академия, МБАЛ – София
2 Факултет по обществено здраве “Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн”, Медицински университет – София
3 Клиника по ревматология, УМБАЛ “Каспела”, Медицински университет – Пловдив
Резюме. Увод: Ревматоидният артрит е инвалидизиращо заболяване, свързано с хронична болка, нарушен функционален капацитет и влошено качество на живот. Навлизането на биологичните болест-модифициращи антиревматични средства (бБМАРС) предостави нова терапевтична възможност за болните със серопозитивен ревматоиден артрит. Те не само повлияват болестната активност, но съхраняват физическото и емоционалното здраве на пациентите. Цел: Целта на проучването е да се оценят функционалният капацитет и качеството на живот при пациентите с активен серопозитивен ревматоиден артрит преди започване на лечение с бБМАРС.
Материал и методи: Ретроспективно обсервационно, кохортно проучване, включващо 179 пациенти. Изходно събрахме демографски данни като пол, възраст, давност на заболяването и предишна експозиция с биологични медикаменти. Качеството на живот, свързано със здравето, оценихме с помощта на въпросниците Health Assessment Questionnaire-Disability Index (HAQ-DI) и 36-Item Short Form survey (SF-36), версия на български език. Резултати: Двата пола имат значимо различни медиани на HAQ-DI (p = 0,007), както и на някои области на въпросника SF-36, а именно: “Физически възможности“ (р = 0,01), „Ограничения на активността поради лични или емоционални проблеми“ (р = 0,04), „Общо възприятие за здравето“ (р = 0,02), „Физическо здраве“ (р = 0,007). За домейна „Ментално здраве“ резултатите могат да се определят като гранични (p = 0,06). Мъжкият пол е с по-високи стойности спрямо женския. Наивните на биологична терапия пациенти имат по-ниски стойности на HAQ-DI (р = 0,03) и значимо по-високи стойности на индекса от SF-36 „Физически възможности“ (р = 0,02). За до- мейна „Физическо здраве“ значимостта на резултата може да се определи като гранична (p = 0,07). Не се доказа, че възрастта има връзка с HAQ-DI. Продължителността на заболяването влияе върху някои домейни на SF-36 въпросника, като връзката е обратнопропорционална и слаба по сила (Spearman‘s rho = -0,158). Само при женския пол установихме корелация между HAQ-DI и продължителността на заболяването (p = 0,023), като тя отново е слаба (Spearman‘s rho = 0,186). Изводи: Въпросниците HAQ-DI и SF-36 показват добра надеждност за измерване качеството на живот сред пациентите със серопозитивен ревматоиден артрит. Качеството на живот, свър- зано със здравето, е по-ниско сред женския пол и при по-голяма давност на заболяването.
Ключови думи: ревматоиден артрит, лечение, качество на живот, свързано със здравето, HAQ-DI, SF-36
Адрес за кореспонденция: Д-р Стефка Нейчева, Военномедицинска академия, МБАЛ – София, ул. “Георги Софийски“ № 3, 1606 София, България, e-mail: stneicheva@yahoo.com