Нови подходи и напредък в разработването на реактиватори на холинестеразата, преминаващи през кръвно-мозъчната бариера
Български медицински журнал, 2024, 18(4), 20-24.
А. Неджиб1, И. Съмналиев2
1 Секция „Военна токсикология“, Катедра „Медицина на бедствените ситуации“, ВМА – София
2 Катедра „Медицина на бедствените ситуации“, ВМА – София
Резюме. Реактиваторите на холинестеразата са едни от трите основни компонента на антидотната терапия на острите интоксикации с нервни агенти (табун, зарин, циклозарин, зоман, Vx), наред с атропин и бензодиазепини. Това е така, защото всъщност те осигуряват етиологичното лечение, тъй като основният им механизъм на действие е възстановяване на ензимната активност на ацетилхолинестеразата, инхибирана от нервните агенти. От огромния брой синтезирани оксимни реактиватори, само два – 2-PAM и обидоксим, са одобрени за клинична употреба. Третият оксим ‒ HI-6, има най-широк спектър на антидотна ефективност, но не пълна, защото не осигурява ензимна реактивация при отравяне с табун. Отсъствието на централни ефекти на реактиваторите на холинестеразата е обусловено от факта, че те са йонизирани съединения и като такива не преминават през кръвно-мозъчната бариера. Това е техен съществен недостатък, тъй като мозъчната ацетилхолинестераза остава незащитена от токсичните ефекти на нервните агенти. За да се преодолее този недостатък, се провеждат интензивни научни проучвания, насочени главно в две направления. Първото е синтезът на нови реактиватори, при които да се избегне йонизирането. Второто се основава на използването на наночастици като носители на реактиваторите през кръвно-мозъчната бариера.
Ключови думи: реактиватори на холинестеразата, нервни агенти, наночастици, химичен синтез
Адрес за кореспонденция: Доц. Ахмед Неджиб, дх, дм, e-mail: anedzhib@gmail.com