Минимално инвазивен достъп при пациенти с дилатирана възходяща аорта
Български медицински журнал, 2024, 18(4), 37-41.
В. Гегусков1,2, Г. Стоицев1
1 Клиника по кардиохирургия, УМБАЛ “Света Анна” ‒ София
2 Медицински университет – Плевен
Резюме. Използването на минимално инвазивен достъп при пациенти със заболяване на аортата все по-често влиза в терапевтичния избор на кардиохирурзите. В това изследване проследяваме 11 пациенти, подложени на минимално инвазивна оперативна процедура по повод подмяна на възходяща аорта. Проведени са 10 оперативни интервенции по метода Bentall–de Bono (91%) и едно супракоронарно протезиране с пластика на аортната клапа по метода на Cabrol (9%), като и при двата типа операции е използван минимален достъп. Постоперативно измерената фракция на изтласкване на лявата камера се е запазила подобна на изходната 50.36 ± 10.43. Средното време на екстракорпорална циркулация е 162.09 ± 41.88, а средното време за клампаж на аортата е 108.91 ± 26.8. Необходимост от инотропна подкрепа се е наблюдавала при осем пациенти, като във високи дози само при един пациент, или в 9.1% от случаите. Не се наблюдават постоперативен невроло- гичен инцидент, периоперативен инфаркт или новопоявил се AV блок при нито един от пациентите. Не се е наложила нито веднъж повторна стернотомия поради кървене или друга причина, както и конвертиране към конвенционален оперативен достъп поради усложнение, свързано с оперативната интервенция.
Ключови думи: аневризма, аортна хирургия, възходяща аорта, минималноинвазивна хирургия
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Васил Гегусков дм, Клиника по кардиохирургия, УМБАЛ „Света Анна“, ул. Димитър Моллов № 1, 1709 София, e-mail: vassilgegouskov@arcor.de