Карбапенемази при клинично значими микроорганизми от разред Enterobacterales – характеристика. Проблеми в лечението и контрола на инфекциите
Български медицински журнал, 2024, 18(1), 13-22
Е. Кьолеян1, Р. Въжарова2,3, Д. Хамидов1, Т. Тодоров2,3, А. Сяров2,3, Л. Беленска-Тодорова3
1 Лаборатория по клинична микробиология и вирусология, УМБАЛ „Лозенец“ – София
2 Лаборатория по медицинска генетика и молекулярна биология, УМБАЛ „Лозенец“ – София
3 Катедра по биология, медицинска генетика и микробиология, Медицински факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Резюме. Производството на ензими карбапенемази, инактивиращи карбапенемите – резервни антибиотици за сериозни инфекции, поставя значими проблеми при лабораторната диагностика, терапията на заболяванията и методите за тяхното ограничаване. Задача на настоящата работа е да се направи преглед на ензимите и тяхното значение, като се акцентира върху съвременните терапевтични подходи и изискванията в контрола на инфекциите. Направен е литературен обзор, базиран на публикации в националната и международната литература от последните години с основни ключови думи: „карбапенемази в Enterobacterales, класове, епидемиология, лабораторна диагностика, клинично значение, терапия, контрол на инфекциите, нови антибиотици, препоръки“. Споделен е и личен опит. Продукцията на карбапенемази почти винаги се детерминира от извънхромозомни гени, разположени на мобилни структури. Участващите карбапенемази се отнасят към три различни класа β-лактамази: Class A (с най-чести представители KPC), Class B, метало-β-лактамази (mbla) (с най-чести NDM) и Class D (OXA-48), които се характеризират с различна чувствителност към антибиотици. Това изисква лабораторното доказване на ензимите и тяхното определяне. В България досега са изолирани представители от всички класове. При тежки инфекции се регистрира до 2 пъти по-висока смъртност и все още няма категорични препоръки за терапия, макар че се работи по създаването на нови антибиотици. Издадени са препоръки за ограничаване разпространението на щамовете с карбапенемази, които изискват спазване на стандартните и контактните предпазни мерки в контрола на инфекциите. Вторият подход за ограничаването им е чрез рационална антибиотична политика (Antimicrobial stewardship). Справянето с проблема карбапенемази при ентеробактериите изисква висока отговорност от: ръководителите в здравеопазването, лекарите, предписващи антибиотици, микробиолозите, извършващи лабораторната диагностика, и от всички специалисти, участващи в контрола на инфекциите.
Ключови думи: карбапенемаза-продуциращи Enterobacterales, лабораторна идентификация, антибиотична терапия, мерки в контрола на инфекциите
Адрес за кореспонденция: Проф. д-р Емма Кьолеян, дм, Лаборатория по клинична микробиология и вирусология, УМБАЛ „Лозенец“, 1407 София, ул. Козяк № 1, e-mail: eekeuleyan@abv.bg