Хибридна лапароскопска техника за лечение на голяма следоперативна субкостална херния: клиничен случай

Български медицински журнал, 2024, 18(3), 52-57. 

А. Арабаджиев

Клиника по хирургия, УМБАЛ „Александровска“ – София, Катедра по хирургия, МФ, МУ – София

Резюме. Въведение: Следоперативните хернии на предната коремна стена се наблюдават често след отворена хирургия. Големината на херниалния дефект понякога може да достигне значителни размери, нарушаващи качеството на живот на пациентите и водещи до смущения във функциите на хернииралите органи. Единственото утвърдено лечение при диагностицирана инцизионна херния е хирургичната намеса. Лапароскопското лечение при следоперативни хернии е предизвикателство за хирурга, но има всички ползи на миниинвазивния подход. Клиничен случай: Мъж на 71 години постъпва в Клиника по хирургия с оплаквания от подуване, тежест и дискомфорт в областта на дясното подребрие. Пациентът съобщава за извършена холецистекомия в миналото, като при огледа се наблюдава субкостален разрез по Кохер. Обективно се установява инцизионна херния в областта на предходната оперативна интервенция, която е многокамерна и с размери на херниалния дефект около 15-20 сm/d. При пациента бе извършена лапароскопска пластика с перкутанно затваряне на дефекта и поставяне на двукомпонентна протеза. Следоперативният период беше безпроблемен, без формиране на сером, издуване на протезата или рецидив при едногодишното проследяване. Заключение: Лапароскопското лечение на следоперативни хернии на предната коремна стена е осъществимо, но с повишена трудност поради формираните следоперативни сраствания от отворената хирургия, което налага извършване на адхезиолиза. Методът е осъществим и може да се счита за опция при лечение на инцизионни хернии.

Ключови думи: Инцизионна херния, субкостална област, лапароскопска операция, перкутанна рафия, затва- ряне на дефект

Адрес за кореспонденция: Д-р Ангел Арабаджиев, е-mail: a.arabadzhiev@medfac.mu-sofia.bg