Фибриново лепило в офталмологията

Български медицински журнал, 2024, 18(3), 10-16. 

Г. Балчев, С Мургова

Клиника по офталмология, Медицински университет – Плевен

Резюме. Опитите за лечение на рани датират от дълбока древност. Приблизително преди 4000 г. започват да се прилагат адхезиви от растения – смоли, дъвка, които имат за цел да „залепят“ раната. Фибриновото лепило навлиза в офталмологията след 1950 г. То имитира последната фаза на физиологичния процес на кръвосъсирване. Състои се от два компонента – единият е фибриноген с фактор XIII, а другият – тромбин. При смесването им фибриногенът се превръща във фибрин чрез разграждане до фибринови мономери и фибринопептиди. Мономерите се слепват и образуват фибриновия съсирек. Съсирекът се резорбира от фибринолитичния ензим плазмин след няколко дни до седмица. Това позволява фибриновото лепило да бъде използвано широко в офталмологията за затваряне на конюнктивни и роговични рани, в хирургията на страбизма, в очната травматология и др.

Ключови думи: фибриново лепило, птеригиум, роговица, роговична перфорация

Адрес за кореспонденция: Д-р Георги Йорданов Балчев, дм, е-mail: georgi@balchev.org