Биоетични измерения в процеса на палиативните грижи. Автономност на пациента при вземане на решения в края на живота
Обща медицина, 2026, 28(1), 35-40.
А. Алакиди¹, М. Льочкова3, М. Николова1, И. Иванова2, В. Михайлова2,3
1Катедра по епидемиология и хигиена, Медицински факултет, МУ – София
2Катедра „Кинезитерапия“, Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, МУ – София
3Катедра по управление на здравните грижи, Факултет по обществено здраве, МУ – Пловдив
Резюме. Аналитичният обзор по темата е провокиран от застаряването на населението в световен мащаб, съпроводено от по-високи нива на хронични заболявания и прогресиращи състояния, поставящи въпроси, свързани с края на живота. Застъпени са обществени и законодателни дебати, касаещи морални, етични и медико-правни дилеми. На този фон са странни и необясними пренебрегването и мълчанието по проблема у нас. Акцентира се върху терминологията, еволюцията и актуалната законодателна същност на практиките за асистирана смърт. Откроена е разликата между активната евтаназия като акт на умишлено прекратяване на живота по изрична молба на пациента от лекар, и PAS – предоставяне или предписване на медицинско средство от лекар, с оглед пациентът при нелечимо заболяване, придружено от тежко страдание, сам да сложи край на живота си, като израз на правото му на самоопределение. Внесена е резонна и действена предпоставка за осъвременяване на съдържанието и юрисдикциите за асистирана смърт, превръщаща се в централен проблем на медицинската етика, нормативната уредба на медицинската дейност и общественото здравеопазване като цяло.
Ключови думи: автономност, самоопределение, евтаназия, асистирано умиране, роля на лекаря
Адрес за кореспонденция: Д-р Адолф Алакиди, e-mail: a.alakidy@medfac.mu-sofia.bg