Субтипове антимитохондриални антитела – поглед отвъд първичния билиарен холангит
Медицински преглед, 2026, 62(1), 19-25.
Е. Викентиева1,2, Т. Асенова2
1Лаборатория по клинична имунология, ВМА – София
2Отдел Имунология, МДЛ „Цибалаб“ – София
Резюме: Антимитохондриалните антитела (AMA) са автоантитела, насочени срещу субединицата на пируват-дехидрогеназния мултиензимен комплекс (PDC-E2), епително специфичен автоантиген при първичeн билиарен холангит (PBC). Въпреки че са високоспецифичен маркер за PBC (доказват се при 90-95% от пациентите), AMA могат да бъдат установени и при около 1% от здравите лица без признаци на жлъчно-чернодробно заболяване, като данните относно клиничния риск за развитие на PBC при тези лица са противоречиви. Към настоящия момент са описани девет подвида АМА, базирани на антигенната специфичност (M1-M9). AMA-M2 са силно свързани с PBC, въпреки че се доказват и при други състояния като ревматоиден артрит, склеродермия, болест на Сьогрен, в редки случаи при автоимунен хроничен активен хепатит. За подтиповете M4, M8 и M9 има данни, че се асоциират с PBC, въпреки че М4 и М8 се разглеждат и като вероятен артефакт на методите за откриване, за разлика от АМА-М9, който се счита за маркер за PBC дори при липсата на АМА-М2. Подтиповете M1, M3, M5, M6 и M7 се доказват при други състояния като антифосфолипиден синдром, сифилис, фенопиразон псевдолупусен синдром, при различни колагенози, включително системен лупус и смесена съединителнотъканна болест, автоимунна хемолитична анемия, ипрониазид-индуциран хепатит, кардиомиопатия (включително дилатативна), миокардит.
Ключови думи: антимитохондриални антитела, субтипове, клинична асоциация
Aдрес за кореспонденция: Доц. д-р Елена Викентиева, д.м., e-mail: elivikentieva@gmail.com