Влияят ли промените в чревната микробиота на сърдечно-съдовия риск и превенцията на сърдечно-съдовите заболявания?

Български медицински журнал, 2025, 19(4), 12-20.

Ст. Кочев¹, Е. Григоров¹, М. Йончева², А. Янакиева³

¹Катедра „Организация и икономика на фармацията“, Медицински университет – Варна
²Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Военномедицинска академия – София
³Катедра „Оценка на здравните технологии“, Медицински университет – София

Резюме. Настоящата обзорна статия има за цел да представи ролята и мястото на чревната микробиота по отношение на сърдечно-съдовия риск и превенцията на заболяванията. Вторична цел е да се разгледат огра­ниченията в изследванията на чревната микробиота и значението на проучванията в посока изясняване на меха­низма на влияние по „оста черва–сърце“. Проведено е търсене на литература с помощта на различни бази данни, включително Google Scholar, ClinicalTrials, PubMed. Стратегията за търсене включваше използване на ключови думи като „чревна микробиота“, „ос черва–мозък“, „ос черва–сърце“, „дисбиоза“, „хранителен режим“, „пробиотици“, „сърдечно-съдови заболявания“ и други съвместими термини. Освен анализ на информацията, която е официално публикувана, е направено обобщение на данни от животински модели и предклинични проучвания, за да се даде пълнота за разбирането на материята. През последните години много проучвания идентифицират механизми, свързващи ролята на чревната микробиота при нискостепенно възпаление при сърдечно-съдови заболявания. Ре­дица научни публикации разкриват и връзка между чревната микробиота и прогресията на сърдечната недоста­тъчност. Тези проучвания показват, че променената чревна микробиота (дисбиоза) участва в развитието на сърдечна недостатъчност. Освен това са събрани голям брой доказателства за ефективното прилагане на про­биотици и ефектите им върху намаляването на сърдечно-съдовите рискови фактори. Данните от проучванията дават основание да заключим, че промените в правилното функциониране на гастроинтестиналния тракт мо­гат да окажат своето влияние върху цялостния индивид и оста „черва–сърце“ може да се превърне в потенциален фактор в лечението на сърдечно-съдови заболявания. Всички анализи, свързани с взаимодействието на червата и чревната микробиота, подчертават необходимостта от по-задълбочено проучване на индивидуалните специ­фики на чревната бариера и бактериалните колонии, колонизиращи червата.

Ключови думи: чревна микробиота, сърдечно-съдов риск, превенция, сърдечно-съдови заболявания

Адрес за кореспонденция: Станислав Кочев, e-mail: st.kochev94@gmail.com, ORCID 0009-0005-9138-4875