Прогностични фактори за определяне на терапевтичния отговор при пациенти с активна умерено тежка и тежка тиреоид-асоциирана офталмопатия

Обща медицина, 2025, 27(4), 47-51.

М. Стойнова, Ал. Шинков, Р. Ковачева

Катедра по ендокринология, Медицински университет – София

Резюме. При лечението на активните умерено тежки и тежки форми на тиреоид-асоциираната офталмопатия (ТАО) се разчита на различни имуномодулаторни средства, никое от които не дава 100% ефективност, и рядко се стига до пълно обратно развитие на очните прояви. Различни клинични, биохимични и образни показатели са проучвани в ролята им на предиктори на терапевтичния отговор. Противоречиви са данните по отношение на връзката между пола и възрастта и терапевтичната ефективност. Тютюнопушенето се свързва с по-лоша прогноза на ТАО и резистентност към имуномодуларните средства. CAS към момента се счита за най-надеждният клиничен показател за прогнозиране на ефекта от имуносупресивното лечение, въпреки че при него липсват пълна обективност и точност. Магнитнорезонансното изображение на ретроорбиталните пространства би могло да даде добра оценка на активността на заболяването и да селектира пациентите, при които се очаква отговор от имуносупресивното лечение. Давността на ТАО също има прогностична стойност, като терапевтичният отговор е значително по-слаб при давност на заболяването над 18 месеца. Високите изходни TRAb са показател за по-лоша прогноза на ТАО. Други маркери, чийто прогностичен потенциал е изследван, са: възпалителни цитокини, микро-РНК, полиморфизми на глюкокортикоидния рецептор. Наобходимо е още по-подробно проучване на маркерите за ТАО с цел валидиране на тяхната прогностична стойност по отношение на терапевтичната ефективност и изготвяне на комплексни модели за анализ на индивидуалната чувствителност към ГК лечение.

Ключови думи: тиреоид-асоциирана офталмопатия, терапевтична ефективност, предиктори

Адрес за кореспонденция: Д-р Мария Стойнова, e-mail: mariya.stoynova@abv.bg