Окултна инфекция с вируса на хепатит В сред кръводарители – пилотно проучване
Обща медицина, 2025, 27(4), 15-20.
Н. Досева1, Д. Любомирова2, И. Генчева3, М. Караманлиев4, И. Иванов5, М. Карчева6
1 Катедра „Физиология и патофизиология“, Факултет „Медицина“, МУ – Плевен
2 Катедра „Нефрология, хематология и гастроентерология“, Факултет „Медицина“, МУ – Плевен
3 Катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология“, Факултет „Здравни грижи“, МУ – Плевен
4 Катедра „Пропедевтика на хирургичните болести“, Факултет „Медицина“, МУ – Плевен
5 Катедра „Патологоанатомия“, Факултет „Медицина“, МУ – Плевен
6 Катедра „Инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина“, Факултет „Обществено здраве“, МУ ‒ Плевен
Резюме. Въведение: Окултната инфекция с вируса на хепатит В (HBV) представлява сериозно предизвикателство за трансфузионната медицина поради невъзможността за откриване на повърхностния антиген на HBV (HBsAg) при стандартния серологичен скрининг. С прилагането на NAT тестването (Nucleic Acid Testing ‒ техника за амплификация на нуклеиновите киселини) се намалява трансфузионният риск. Цел: Да се оценят честотата, епидемиологичната и клинико-лабораторната характеристика на окултната инфекция с вируса на хепатит В сред кръводарителите в Районен център за трансфузионна хематология – Плевен. Материал и методи: Извършено е епидемиологично проучване сред кръводарители с отрицателен резултат за HBsAg и положителен резултат за HBV дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). Проведено е анкетно проучване за набиране на епидемиологични и демографски данни за участниците. Извършени са серологични изследвания (маркери на HBV: anti-HBc антитела, anti-HBs антитела, HBeAg, anti-HBe антитела), молекулярнобиологично изследване ‒ полимеразна верижна реакция за количествено определяне на HBV ДНК, физикален преглед и ултразвуково изследване на черен дроб, лабораторни изследвания (аспартат аминотрансфераза, аланин аминотрансфераза, алкална фосфатаза, албумин и общ билирубин). Резултати: От изследваните 21 955 кръводарители през 2024 г., при 14 лица (0.06%) е установен отрицателен резултат за HBsAg и положителен резултат за HBV ДНК. В проучването участват петима от тези лица. При трима от участниците се наблюдават рискови фактори за заразяване и прогресиране на хепатит В инфекцията. При един участник са измерени завишени чернодробни ензими, вероятно свързани с алкохолна увреда. Само един от участниците е ваксиниран за HBV, но е с нисък титър за anti-HBs антитела. Заключение: Окултната инфекция с вируса на хепатит В носи риск не само за реципиентите на кръв и кръвни съставки, но и за самите кръводарители. Повишеният риск от чернодробни усложнения, включително от хепатоцелуларен карцином, изисква не само откриване, но и дългосрочно проследяване на кръводарителите с окултна хепатит В инфекция.
Ключови думи: окултна инфекция, хепатит В, кръводарители
Адрес за кореспонденция: Д-р Нели Досева, e-mail: doseva.nely@gmail.com
