Връзка между С-реактивен протеин и провъзпалителни маркери при бременни жени с гестационен захарен диабет – проучване случай-контрола

Обща медицина, 2023, 25(1), 25-31.

М. Генова¹, К. Тодорова²

¹ Катедра по клинична лаборатория, УМБАЛ „Александровска”, Медицински университет ‒ София
² Клиника по ендокринология, УМБАЛ „Д-р Г. Странски”, Медицински университет ‒ Плевен

Резюме. Цел: С-реактивният протеин (CRP) е острофазов белтък, който се повишава по време на бременност. Обсъжда се като обещаващ лабораторен маркер за развитие на гестационен захарен диабет (ГЗД). Целта на настоящото проучване е да се оцени ролята на CRP като рисков фактор за развитие на ГЗД в късния втори триместър на бременността и връзката му с някои възпалителни маркери. Материал и методи: Общо 123 бременни жени (на възраст 18-40 години, втори триместър) бяха включени в проучването и разделени в две групи (бременни жени с ГЗД, n = 54; бременни жени с нормален глюкозен толеранс (НГТ), n = 69) след извършва-не на 2 ч, 75 g орален глюкозотолерантен тест (OГTT). Кръв за изследване беше взета през късния втори триместър. Информация за социалнодемо-графските характеристики на включените в проучването бременни жени беше събрана с помощта на въпросници. Кръвната глюкоза беше определена във венозна плазма чрез амперометричен метод (Biosen C-line); CRP и церулоплазмин (CP) бяха измерени чрез имунотурбидиметричен анализ (Cobas Integra 400 Plus, Roche); серумните нива на интерлев-кин-6 (IL-6) и тумор-некротичен фактор-алфа (TNF-α) бяха измерени чрез ензимно свързан имуносорбентен анализ (ELISA). Индексът на телесна маса (ИТМ) беше изчислен като: тегло/ височина2 (kg/m2). Всички данни са анализирани с помощта на софтуер IBM Statistical Package for Social Science (SPSS) за Windows версия 23. P < 0,05 се счита за статистически значимо. Резултати: В сравнение с контролите, бременните с ГЗД показват значителна разлика в серумните нива на CRP (р = 0.002); TNF-α и IL-6 (p < 0.001); по-високо ниво на ИТМ преди бременността и при диагноза на ГЗД; по-високи нива на глюкоза по време на OGTT (p < 0.001). Установени са положителни корелации между CRP и TNF-α, IL-6 (p < 0.001), CP (р = 0, 04) и ИТМ при диагноза на ГЗД (p < 0,01) в групата с ГЗД. Подобни резултати са получени при здравите бременни жени, но само за връзката между CRP и CP (р = 0,009), IL-6 (p < 0,000); ИТМ преди (p < 0,01) и по време на бременността (p = 0,002). Не се установи корелативна връзка между нивата на CRP и глюкозата на гладно при всички бременни жени. Проучването ни показа, че CRP е рисков фактор за развитието на ГЗД през късния втори триместър на бременността; OR = 1,144 (95% CI: 1,028-1,273; р < 0,01). Всяко увеличение на стойността на CRP с 1 mg/L увеличава риска от развитие на ГЗД с 14,4%. Заключение: Нашето проучване установи, че CRP е рисков фактор за развитие на ГЗД в края на втория триместър. През този период от бременността други провъзпалителни маркери, като CP, TNF-α и IL-6, са значимо повишени и показват положителна връзка с CRP. Тези резул-тати предполагат участие на възпалителни маркери при майката в развитието на ГЗД в края на втория триместър, където CRP би могъл да има значителна роля. Необходими са допълнителни изследвания, за да се проучи точното значение на тези фактори по време на раждането.

Ключови думи: гестационен захарен диабет, С-реактивен протеин, TNF-α, IL-6, церулоплазмин

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Мариана Генова, дм, e-mail: mgenova@medfac.mu-sofia.bg