Комуникацията лекар–пациент като основна функция в практиката по обща медицина
Обща медицина, 2023, 25(2), 37-44.
А. Алакиди1, В. Михайлова2,3, М. Льочкова3
1 Катедра „Епидемиология и хигиена“, МФ, МУ ‒ София
2 Катедра „Кинезитерапия“, ФОЗ, МУ ‒ София
3 Катедра „Управление на здравните грижи“, ФОЗ, МУ ‒ Пловдив
Резюме. Комуникативните умения са значима част от медицинската практика, като за лекаря по обща медицина/ОПЛ имат водеща роля, и са залог за справяне с основни проблеми на паци- ента, включително от психологично и социално естество. Eмпатичната интерактивност се оценява от позиция на симетричното отзоваване на лекаря в емоционален план към посланията на болния; явява се основна предпоставка и ключова концепция за инициирането на емоционални теми по време на посещението на пациента. Въведена е транскрипция на аналитичната езикова система по модела Улмер. Изтъква се, че ОПЛ и специалистите по психосоматика са оптима- лен екип за съвместна работа. Независимо че в медицинската образователна система е налице тенденция да се поставя по-висок акцент на комуникацията, следва да се отбележи известно неглижиране и наличие на дефицити в тази област. На преден план се поставя рационализиране на мениджмънта на дейността за сметка на занижаване времетраенето на посещението на пациента. Провокирането и изявата на компетентността на лекаря при управление на емоционално базирани разговори се извежда като индикатор и морален компас за качеството в дейността на ОПЛ и скрининговата му функция в здравната система.
Ключови думи: комуникация, емпатична интерактивност, общопрактикуващ лекар, оптимален екип
Адрес за кореспонденция: Доц. Ванина Михайлова, e-mail: v.mihailova@foz.mu-sofia.bg