Бронхиална астма и хипермобилен синдром в детска възраст – клинико-лабораторна характеристика
Обща медицина, 2023, 25(2), 25-31.
Р. Маркова1,2, В. Драгнева1,3, Ив. Ефремов1, Ел. Стоева1,2, В. Опаранова1,4
1 МЦ “Първа детска консултативна клиника“ – София
2 Медицински университет ‒ Плевен 3Национална кардиологична болица ‒ София 4УМБАЛСП „Пирогов“ ‒ София
Резюме. Целта на представеното проучване е да се разгледат асоциацията между две чести патологични състояния в педиатрията – бронхиалната астма и хипермобилния синдром, възможната корелация на двете състояния, клиничните характеристики на детската астма по отношение на фамилност, лична атопия, терапия и на хипермобилния синдром. В изследването са обхванати 70 деца: 50 от тях с бронхиална астма и хипермобилен синдром, контролни групи здрави деца и деца с хипермобилен синдром без детска астма. Използвани са лабораторни и клинични методи и изследвания, количествено определяне на тенасцин Х като молекула от екстрацелуларния матрикс, проведени са функционално изследване на дишането, ехокардиография (ЕхоКГ) и статистически анализ на получените резултати. От направения анализ на резул- татите се налагат няколко важни извода за клиничната практика: Хипермобилните синдроми имат редица клинични проявления в детска възраст: опорно-двигателни, гастроинтестинални, очни, белодробни и сърдечни. Децата с астма и хипермобилен синдром са с изразена фамилна обремененост и лична атопия и добър контрол на заболяването с инхалаторни кортикостероиди, по-високи нива на ЕСР. Показателите от спирометрията (ФИД) ‒ ФЕО 1 и МСЕД 25-75, показват свързана динамична промяна. Тенасцин Х показва обратна корелация с показателите от ФИД. При значим дял от изследваните деца се установяват отклонения в ЕхоКГ находка, предимно по тип на митрален клапен пролапс. Проучването на нивата на тенасцин Х е първото по своя характер в България.
Ключови думи: тенасцин Х, бронхиална астма, хипермобилен синдром
Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Рада Маркова, дм, e-mail: rada_markova@yahoo.com