Тенденции в развитие на здравните разходи и избор на система за финансиране: сравнение на моделите Бевъридж и Бисмарк

Обща медицина, 2023, 25(4), 45-50.

Д. Семков, Н. Атанасов, Р. Димова

Катедра по здравен мениджмънт и икономика на здравеопазването, ФОЗ, МУ – Пловдив

Резюме. Въведение: В световен мащаб разходите за здравеопазване през последните 50 г. са нараснали над четири пъти. В Европа обществените средства за здравеопазване се събират по два основни начина – чрез здравни осигурителни вноски (модел Бисмарк) и чрез данъчно облагане (модел Бевъридж). При модела Бевъридж финансирането е за сметка на държавния бюджет и е в по-голяма степен централизирано и интегрирано. От това следва, че той трябва да е относително „по-икономичен“. Целта на настоящата разработка е да се направят ретроспективен анализ и сравнение на статистическите показатели за размера и динамиката на общите здравни разходи по двете системи ‒ Бевъридж и Бисмарк. Съгласно целта се провери хипотезата, че моделът на финансиране на здравеопазване Бевъридж е свързан с по-малък растеж на общите разходи за здраве спрямо модела Бисмарк за 10-годишен период. Материал и методи: Използваната методология за анализ включва графично представяне на данни, дескриптивна статистика и регресионен анализ на времеви функции. По данни на Евростат от общо 30 наблюдавани европейски държави, според системата на финансиране, държавите бяха разпределени в две подгрупи ‒ Бевъридж и Бисмарк. Резултати: В групата Бевъридж се включват 14 държави с най-нисък дял на схемите за здравно осигуряване под 1,5% от БВП. Останалите 16 държави бяха включени в групата, представяща модела Бисмарк. След разпределението бе изведен средният процент общи здравни разходи за съответния модел, съотнесен към БВП на държавите за периода от 2010 г. до 2019 г. по данните на ОИСР. Регресионният анализ на времевите функции, построени в рамките на периода, със зависима променлива средния дял на здравните разходи спрямо номиналния БВП, показва сходство в оценките на коефициентите на наклона (βБисмарк = – 0,016; βБевъридж = -0,015). Заключение: Хипотезата, че моделът на финансиране по Бевъридж може да бъде свързан с по-нисък растеж на разходите, не бе потвърдена.

Ключови думи: здравни услуги, модели на финансиране на здравеопазването ‒ Бевъридж и Бисмарк, публични здравни разходи, социално здравно осигуряване, държавен бюджет

Адрес за кореспонденция: Д-р Димитър Семков, e-mail: dimitar.semkov@phd.mu-plovdiv.bg