Динамика в мнението на общопрактикуващите лекари за контрола на НЗОК преди и по време на пандемията с COVID-19

Обща медицина, 2023, 25(4), 3-12.

М. Джугларска, Т. Златанова, Н. Попов, Цв. Петрова-Готова, Р. Янева, Д. Щерева-Тзуни, Е. Насева, М. Лазарова

Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, Медицински университет – София

Резюме. За националната здравна система значимостта на контрола върху разходването на ограничените публични средства е безспорна. През последните години обаче се прокрадват съмнения относно ефективността на упражняваните контролни функции от единствения публичен осигурител на системата – Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В този аспект, целта на настоящото проучване е да се изследва динамиката в мнението на най-многочислената група от изпълнителите на медицинска помощ, пряко засегната от контрола на НЗОК, – общопрактикуващите лекари (ОПЛ), преди и по време на пандемията с COVID-19. За нуждите на сравнителния анализ са използвани конкретни резултати, получени чрез анкетиране на 311, съответно 394, ОПЛ от цялата страна, в договорни отношения с НЗОК, в периодите февруари-август 2020 г., съответно юни-октомври 2022 г. Обобщените резултати затвърждават доминиращото мнение на ОПЛ за поставяне под съмнение на резултатите от предварителния контрол на НЗОК. Водещите мотиви са, че той е насочен предимно към установяване на пропуски в документацията и/или неправилно отчитане на дейности, които НЗОК отказва да заплати, въпреки че са извършени, а не в посока идентифициране на съществуващите, според немалък дял анкетирани, нерегламентирани практики при отчитането на дейности. Положителната тенденция е, че в условията на пандемия е разширен кръгът на осведомените относно основанията за отказите на НЗОК. Затвърждава се и изразеното от мнозинството съмнение относно осигуряването чрез контрола на НЗОК на законосъобразно, съответно ефективно, разходване на нормативно определените средства в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП). Водещите причини са документалният характер на извършените проверки, съответно неотчитането на здравния ефект от усвояването на ограничените публични средства. Изложеното, с преобладаващия в допълнение дял на окончателно отхвърлените за заплащане дейности в условията на COVID-19, вероятно обяснява слабата активност на оспорване на отказите от НЗОК. Всичко това налага предприемане на действия в посока преустановяване на съществуващите нерегламентирани практики, публично отчитане на здравния ефект от усвояване на ограничения публичен ресурс, пълно и ясно осведомяване относно ОПЛ за основанията на отхвърлените им за заплащане дейности.

Ключови думи: публични средства, контрол, НЗОК, изпълнители на ПИМП

Адрес за кореспонденция: Гл. ас. Мирослава Джугларска, дм, e-mail: m.djuglarska@foz.mu-sofia.bg