Силикотуберкулоза – съвременни аспекти, предизвикателства и подходи

Обща медицина, 2023, 25(6), 44-52.

Ж. Дончева-Дилова, В. Миланов

Катедра по професионални болести, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски”, Медицински университет – София

Резюме. Силикозата, най-често срещаната пневмокониоза, се причинява от вдишване на частици кристален силициев диоксид. Рискът при пациент със силикоза за развитие на туберкулоза, както белодробна, така и извънбелодробна, е от 2,8 до 39 пъти по-висок от този при здрави индивиди. Коинфекцията с вируса на човешкия имунен дефицит (HIV) допълнително увеличава риска. Силикотуберкулозата е здравен проблем и предизвикателство в световен мащаб. Диагнозата на активната туберкулоза, съчетана със силикоза, често представлява проблем, особено в началните фази, а рентгенографията на гръден кош и микробиологичното изследване на храчки са особено важни за поставянето ѝ. Лечението е трудно, препоръчва се то да е пряко наблюдавано и рискът от рецидив на туберкулозата е по-висок, отколкото при пациенти без силикоза. Превенцията на туберкулозата в случаите със силикоза е от съществено значение и включва активно проследяване на работниците, периодични рентгенографии на гръден кош, туберкулинов кожен тест или тест, базиран на продукция на интерферон-гама, и предприемане на мерки за намаляване на експозицията на силициев диоксид. Превантивното лечение на латентната туберкулозна инфекция включва различни терапевтични схеми и трябва да бъде широко прилагано.

Ключови думи: силикоза, туберкулоза, силикотуберкулоза

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Владимир Миланов, дм, e-mail: v.milanov@medfac.mu-sofia.bg