Фактори за удължен болничен престой при дехоспитализирани пациенти с COVID-19

Медицински преглед, 2023, 59(4), 30-37.

Е. Насева¹, П. Кръстева²

¹ Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Ц. Воденичаров, дмн“, МУ – София
² Спешно отделение, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ ‒ София

Резюме. В периодите на пикове на пандемията от коронавирусна болест 2019 (COVID-19) болничните звена бяха свръхнатоварени, а заетостта на леглата – запълнена. Възможността за прогнозиране и планиране на продължителността на болничния престой на пациентите дава възможност за предвидимост по отношение свободния капацитет на болничните заведения. Целта на настоящата публикация е да оцени факторите, които влияят върху продължителността на болничния престой при дехоспитализираните (оздравели) пациенти, лекувани от COVID-19. Това ще даде възможност за прогнозиране на вероятния брой леглодни в условията на интензивно натоварване на лечебните заведения за болнична помощ. Проследени са 441 пациенти с COVID-19, дехоспитализирани след болнично лечение. Факторите за удължения болничен престой са потърсени сред показателите, регистрирани при приемането им. Медианният болничен престой на изписаните от COVID-19 отделение е 9 дни (IQR 6-12), а в COVID-19 реанимация – 12 дни (IQR 9,75-18,75). Медианният престой, оценен като преживяемост, е 35 дни в COVID-19 отделение и едва 8 дни в реанимация поради високия леталитет в интензивното звено. По-дългият болничен престой на дехоспитализираните от COVID-19 отделения пациенти се свързва с наличие на хипертония (медиана 10 спрямо 8 дни за пациентите без заболяването, p=0,006), исхемична болест на сърцето (10 спрямо 8 дни, p<0,001), мозъчносъдова болест (10 спрямо 8 дни, p=0,061 – не достига значимост), периферна артериална болест (12 спрямо 8 дни, p=0,024), хронична бъбречна недостатъчност или хрониодиализа (14 спрямо 8 дни, p<0,001), онкологично заболяване (11 спрямо 8 дни, p=0,024), наличие на поне едно придружаващо заболяване (9 спрямо 8 дни, p=0,006), пристигане в СО с линейка спрямо собствен транспорт (11 спрямо 8 дни, p=0,003), тежка степен на засягане на белия дроб на образното изследване – рентгенография (10 спрямо 8 дни, p=0,030) или КТ (18 спрямо 10 дни, p=0,045). Удълженият болничен престой се свързва с по-високата възраст (Spearman‘s rho=0,185, p<0,001), по-големия брой придружаващи заболявания (Spearman‘s rho=0,200, p<0,001), по-ниската кислородна сатурация при приемане (Spearman‘s rho=-0,294, p<0,001) и по-ниските лимфоцити (Spearman‘s rho=-0,209, p<0,001), както и по-високите CRP (Spearman‘s rho=0,168, p<0,001), LDH (Spearman‘s rho=0,140, p=0,004), феритин (Spearman‘s rho=0,143, p=0,004) и д-димер (Spearman‘s rho=0,207, p<0,001). Моделът на множествена линейна регресия установи, че нарастването на броя леглодни на дехоспитализираните пациенти от COVID-19 отделение зависи от начина, по който пациентът е пристигнал в Спешното отделение (с линейка вместо на собствен ход) и наличието на придружаващо онкологично заболяване (R2=0,628, p<0,001). Продължителността на болничния престой на пациентите, изписани от COVID-19 реанимация, се свързва с наличие на хипертония (медиана 14 спрямо 9 дни за пациентите без заболяването, p=0,067 – не достига значимост) и поне едно придружаващо заболяване (14 спрямо 9 дни, p=0,067 – също не достига значимост). Броят леглодни е по-висок при регистрирани по-голям брой придружаващи заболявания (Spearman‘s rho=0,818, p=0,004), по-ниска кислородна сатурация (Spearman‘s rho=-0,605, p=0,067 – не е достигната значимост) и по-висок брой левкоцити (Spearman‘s rho=0,546, p=0,102 – не е достигната значимост). Моделът на множествена линейна регресия доказа продължителността на болничния престой на пациентите в COVID-19 реанимация като резултат само от броя придружаващи заболявания (R2=0,826, p=0,003). Възможността бързо да се направи оценка и прогноза за броя вероятни леглодни въз основа на малък брой променливи, би помогнала за намаляване натовареността на здравната система в условията на пандемия.

Ключови думи: продължителност на болничния престой, COVID-19, дехоспитализирани пациенти, леглодни, SARS-CoV-2

Адрес за кореспонденция: Д-р Първолета Кръстева, Спешно отделение, Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Токуда“ ‒ София, e-mail: etika_k@abv.bg