Дефект на междукамерната преграда при деца и възрастни: морфология, хемодинамика, поведение

Обща медицина, 2024, 26(3), 41-54.

Е. Левунлиева¹, А. Иванов², К. Ненова¹

¹ Клиника по детска кардиология, Национална кардиологична болница ‒ София
² Катедра по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. Ст. Киркович“, Медицински университет ‒ София

Резюме. Междукамерният дефект (МКД) е една от вродените сърдечни малформации (ВСМ) с ляво-десен шънт. Този тип дефект представлява 20-40% от всички ВСМ. Междукамерните дефекти могат да бъдат единични или множествени, изолирани или в съчетание с други вродени сърдечни аномалии. Според своята локализация междукамерните дефекти са четири основни типа – перимембранозни, субартериални, входни и мускулни. Най-висока е честотата на перимембранозните дефекти (75-80% от всички МКД), следвани от мускулните (около 10%), субартериалните (5-10%) и входните (приблизително 5%). Според влиянието върху хемодинамиката, свързано с големината на дефекта, МКД са рестриктивни, умерено рестриктивни и нерестриктивни. При некоригиран МКД могат да се наблюдават усложнения като нарастване на ляво-десния шънт с обемно обременяване на лявата камера, формиране на инфундибуларна пулмонална стеноза, аортна инсуфициенция (АИ) при субартериалните и по-рядко перимембранозните дефекти, формиране на псевдоаневризма при спонтанно затваряне на дефекта от тъкан на клапно платно (от аортната клапа при супракристален дефект и от трикуспидалната клапа при перимембранозен дефект), аритмии, развитие на инфекциозен ендокардит, развитие на пулмонална хипертония и синдром на Eisenmenger. В повечето случаи затварянето на дефекта е хирургично, като успешно транскатетърно затваряне на МКД е възможно при внимателно подбрани случаи с перимембранозен или мускулен МКД.

Ключови думи: междукамерен дефект, морфология, хемодинамика, поведение

Адрес за кореспонденция: Е. Левунлиева, e-mail: levunlieva@gmail.com