Цитогенетичен ефект от действието на ниски дози йонизиращо лъчение при интервенционални радиологични процедури

Обща медицина, 2024, 26(3), 23-28.

Л. Хаджийска1, Н. Костова1, А. Стайнова1, Д. Георгиева1, М. Атанасова1, С. Денчев2, Д. Шакир3, Х. Христов3, И. Иванова1, Е. Захариева1, Р. Христова1

1 Национален център по радиобиология и радиационна защита ‒ София
2 Кардиологична клиника, УМБАЛ „Александровска“ ‒ София
3 Клиника по неврохирургия, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ‒ София

Резюме. Основният дял от облъчването на населението се дължи на медицинското облъчване. Сърдечните катетеризации са често използван метод за диагностициране на кардиоваскуларните заболявания, които са основна причина за смъртността в Европа и в САЩ. Вертебропластиката и транспедикуларната винтова фиксация са минимално инвазивни процедури, които се прилагат при увреждане на гръбначния стълб. Тези медицински процедури се осъществяват под флуороскопски контрол. Целта на настоящото изследване е да се определи честотата на хромозомни аберации в лимфоцити от периферна кръв при пациенти, подложени на сърдечни катетеризации или минимално инвазивни гръбначни интервенции. Честотата на дицентриците, хромозомните фрагменти и общия брой хромозомни аберации е оценена в лимфоцити от периферна кръв при 42-ма пациенти преди и след медицинската процедура. От тях 19 са подложени на коронарна артериография, а 23-ма – на вертебропластика или транспедикуларна винтова фиксация. Честотата на хромозомните аберации е оценена при 19 здрави лица от популацията за сравнение с честотата, оценена при пациенти преди медицинската процедура. Нашите резултати показват, че честотата на хромозомни аберации в периферни лимфоцити при пациенти преди процедурите под флуороскопски контрол, е съизмерима със същите показатели, оценени при здрави лица. Броят на хромозомните фрагменти и общият брой хромозомни аберации при пациентите нараства достоверно след провеждане на медицинската процедура (р < 0.01). Честотата на дицентрици достоверно се повишава след провеждане на сърдечна катетеризация (p < 0.05), докато при пациентите след гръбначната стабилизация се наблюдава повишаване, което няма статистическа значимост (p > 0.05).

Ключови думи: йонизираща радиация, медицински процедури, цитогенетични ефекти

Адрес за кореспонденция: доц. Росица Христова, дм, e-mail: r.hristova@ncrrp.org