Преглед на регулацията и организацията на акушерската помощ след Освобождението

Сестринско дело, 2024, 56(1), 56-64.

Д. МонЖ. Павловска

Катедра „Здравни грижи“, Филиал Велико Търново, Медицински университет – Варна

Резюме. По време на Възраждането българските градски общини и женските дружества развиват широка благотворителна дейност. Те изпращат в чужбина будни младежи и девойки да учат за лекари и акушерки, които след Освобождението поставят основата на акушерската помощ. Цел: Да се представят и анализират регулацията и организацията на акушерската помощ в България през първите години след Освобождениeто. Използвани са документален, исторически метод и преглед на архивни документи. Първият закон за здраве-опазването в Княжество България е „Временни правила за устройството на медицинското управление в България“ от 1879 г. Съставен е от д-р Димитър Моллов и предвижда профилактика и оказване на акушерска болнична помощ. Последваща регулация на акушерските дейности налагат: „Инструкция за практику-ващите в страната акушерки“ от 1882 г. на д-р Грим, „Санитарният закон“ от 1888 г. и произтичащият от него „Правилник за санитар-ните служби“ от 1889 г. Най-обстойно практиката на акушерката е представена в „Правилник за правата и обязаностите на акушерките“ от 1904 г., където се забелязва и намесата на първата самостоятелна професионална организация „Акушерка“. Паралелно с регулацията се развива акушерската помощ в България – от частна практика на завършили в чужбина акушерки до общински и работещи в болници акушерки, завършили в България.

Ключови думи: акушерска помощ, първи закони, организация, здравно законодателство

Адрес за кореспонденция: Жана Павловска, е-mail: zhana.pavlovska@mu-varna.bg