Фактори, съдействащи за отказване от тютюнопушенето на младите пушачи на възраст 18-35 г. в България

Обща медицина, 2024, 26(4), 3-10.

Е. Насева¹, Д. Събев², П. Антонов³, М. Гавраилова⁴, Й. Павлова⁵, Г. Гешанова⁶

¹ Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“, МУ – София
² Институт за икономически изследвания при Българската академия на науките
³ Фондация “БлуЛинк”
⁴ Сдружение “България без дим”
⁵ Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес“
⁶ Коалиция за живот без тютюнев дим

Резюме. Въведение: Тютюнопушенето в България, включително сред младите хора, е тревож- но високо. Целта на настоящото проучване е да се охарактеризират младите хора, които са спрели да пушат, на фона на тези, които са продължили да употребяват тютюневи и никотинови изделия. Материал и методи: В периода 01.12.2020-02.01.2021 г. чрез Google формуляри е проведена анонимна онлайн анкета сред лица на възраст 18-35 г., активно промотирана в соци- алните мрежи. Въпросите в проучването се отнасят до мнението и отношението на младите хора към цигарите и пушенето. Набрани са данни за 644 респонденти на медианна възраст 26 г. (IQR 21-30), като преобладава женският пол (65,4%). Настоящите пушачи сред участниците са 294 (45,7%), бившите пушачи са 135 (21,0%), а никога непушилите са 215 (33,4%). Анализът обхваща само настоящите и бившите пушачи (общо 429 лица). Резултати: Делът на отказалите пушенето сред двата пола е сходен: 19,7% от мъжете и 21,6% от жените (p > 0,05). Мъжете значимо по-често са спирали цигарите по финансови причини – 31,8% спрямо 16,5% от жените (p = 0,042), както и значимо по-често са спирали пушенето с помощ от приятел или приятелка (9,1% спрямо 1,1% при жените, p = 0,039). Започването на пушенето с наргиле увеличава с 2,8 пъти вероятността от оставане в групата на настоящите пушачи (OR = 0,354,
p = 0,044). Наличието на лица, които пушат в присъствието на респондентите – както в техните домове, така и на работните им места, подобрява шансовете им за преминаване към бившите пушачи съответно с 10,8 и 11,5% (OR = 1,108, p < 0,001 и съответно OR = 1,115, p = 0,001). Нарастването на възрастта с една година води до по-високи шансове за отказване на пушенето със 7,4% (OR = 1,074, p = 0,002). Заключение: С нарастване на възрастта на вече пропушилите млади хора се увеличават и техните шансове да спрат, но това ги излага на по-дълга експозиция на тютюнев дим. Усилията на превантивните програми трябва да бъдат насочени към предотвратяване на започването им да пушат. Необходими са разяснителни дейности към младите хора и към цялото общество за вредата от наргилетата и за възможността да създадат последваща зависимост към цигарите, както и по-пълноцен-но използване на данъчните мерки за контрол. Общопрактикуващите лекари (ОПЛ) имат ключова роля при формиране на намерение за отказване и при подкрепа при самото отказване. Макар ОПЛ да са най-подходящи за здравнопромотивни дейности, като най-близо до пациентите, те имат нужда от допълнителна подкрепа в тази насока.

Ключови думи: тютюнопушене, млади хора, обща медицинска практика, отказване от тютюнопушенето

Адрес за кореспонденция: Емилия Насева, дм, e-mail: e.naseva@foz.mu-sofia.bg