Абдоминална актиномикоза – неподозираното заболяване

Мед. преглед, 2025, 61(2), 57-64.

Г. Попиванов, А. Зашева, Б. Илчева, В. Михайлов, Ц. Луканова, М. Конакчиева, М. Табаков¹, К. Кьосев, В. Мутафчийски

Военномедицинска академия – София
¹ УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – София

Резюме. Актиномикозата е хронично и инвазивно грануломатозно възпаление, което най-често засяга лицето и шията (55%), корема (20%) и белия дроб (15%). Предоперативната диагноза при коремна локализация е трудна (< 10%). При ранна диагностика антибиотичното лечение може да спести или да намали обема на обикновено големите хирургични интервенции. Представяме три случая с абдоминална актиномикоза. Първият случай е 22-годишна жена, постъпила планово с ендоскопски и компютър-томографски данни за туморна формация на цекума. Интраоперативно се намира тумор с хрущялна плътност и размери 7х5 cm, обхващащ основата на апендикса и илеоцекалната клапа, при което е извършена дясна хемиколектомия с благоприятен изход. Вторият случай е 55-годишна жена, постъпила по спешност с тънкочревен илеус и компютър-томографска находка, интерпретирана като тънкочревен волвулус. Интраоперативно се намира тумор в мезентериума с диаметър 10 cm, инфилтриращ илеална бримка. Извършена е тънкочревна резекция, но на петия следоперативен ден е регистриран летален изход поради тежка COVID-19 инфекция. Третият случай е 40-годишен мъж в септично състояние и КТ данни за поликистична формация в десния чернодробен дял с диаметър 19 cm, тромбоза на десния портален клон, асцит и плеврален излив. Извършена е разширена дясна хемихепатектомия (сегм. 4-8). Три години след операцията пациентът е с нормални лабораторни показатели и без данни за инфекция. В България за периода 1993-2024 г. бяха идентифицирани 18 статии, описващи 36 случая със средна възраст 39 г. От тях 16 случая са били с цервикофациална, 4 с тазова, 2 с торакална и 15 с абдоминална актиномикоза. При абдоминалната актиномикоза в 60% от случаите се наблюдава локализация в десния колон. В 94% от случаите предоперативната диагноза е тумор. По спешност са оперирани приблизително 50% от случаите. В 2/3 от случаите с тазова актиномикоза има анамнеза за поставена вътрематочна контрацепция. Настоящата серия описва за първи път в България чернодробна актиномикоза. Анализът на българската литература демонстрира почти еднаква честота на цервикофациална и абдоминална актиномикоза, която в 60% от случаите е локализирана в десния колон. В 94% от случаите предоперативната диагноза е била тумор. КТ в повечето случаи демонстрира хетерогенна формация с инфилтрация на съседните тъкани. По спешност са оперирани приблизително 50% от случаите.

Ключови думи: абдоминална актиномикоза, чернодробна актиномикоза, диагностика

Адрес за кореспонденция: Доц. д-р Георги Попиванов, дм, Катедра „Хирургия“, ВМА, ул. „Св. Г. Софийски“ 3, София 1606, е-mail: , GSM: +359 885 521 241, Fax: +359 2 95 26 536,
ORCID N: 0000-0001-9618-3187