Адрес:
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
Контакти:
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45
Оригинални статии
Original articles
Я. Симова1, 2, 3, Д. Николов1, Н. Димитров1, 2,
В. Корновски4, В. Томова2, 5, П. Павлов1,
Й. Красналиев1, Т. Веков2, 3
1МБАЛ „Сърце и Мозък“
2Медицински университет ‒ Плевен
3Български кардиологичен институт
4МБАЛ „Сърце и Мозък“ ‒ Бургас
5УМБАЛ „Света Марина“ ‒ Плевен
Резюме. Въведение: От края на 2019 г. пандемията, причинена от SARS-CoV-2, засегна стотици милиони хора, а броят на индиректно засегнатите е в пъти по-голям. Освен директното засягане на белодробната тъкан, коронавирусната инфекция предразполага пациентите към тромботични усложнения, отговорни за възникване на сърдечно-съдови усложнения. Целта на настоящото изследване е да обхване пациенти с COVID-19 и клинична картина на остър коронарен синдром (ОКС) и да оцени ефективността на антиисхемичната терапия с бета-блокер, молсидомин и триметазидин. Резултати: Обхванахме 20 пациенти с COVID-19 с остър коронарен синдром. Средната възраст в групата беше 67.5 ± 8.3 год., 40% (8) бяха жени, 95% (19) имаха артериална хипертония, дислипидемия – 90% (18 души), захарен диабет – 35% (7). Селективна коронарна артериография (СКАГ) се проведе при всички пациенти. При 55% от болните (11 души) установихме коронарна лезия, отговорна за миокардната исхемия („виновна артерия“), и беше проведена перкутанна коронарна интервенция (PCI), докато при останалите 9 случая (45%) ангиографията не показа сигнификантна коронарна стеноза. При всички пациенти включихме антиисхемична терапия с molsidomine 2 mg трикратно дневно и trimetazidine MR 35 mg два пъти дневно, както и бета-блокер, в добавка към антиагрегантна, антилипемична и друга терапия, според съпътстващите заболявания. В хода на хоспитализацията стенокардната симптоматика отшумя при всички пациенти с изключение на един, при когото се наложи допълнителна PCI. В хода на проследяването от един месец всички пациенти останаха асимптомни и без последващи хоспитализации. Отличното повлияване на стенокардната симптоматика при пациентите с COVID-19 и ОКС беше валидно както при болните с проведена PCI, така и при тези без сигнификантни коронарни стенози. Заключение: Една съществена част от пациентите с COVID-19 и ОКС нямат сигнификантни коронарни лезии, което предполага, че е налице засягане на малките съдове. В тази група включването на антиисхемична терапия с бета-блокер, molsidomine и trimetazidine, в комбинация с антиагрегантна и антилипемична терапия, води до бързо отшумяване и трайно повлияване на стенокардната симптоматика.
Ключови думи: COVID-19, остър коронарен синдром, микроваскуларна коронарна болест, антиисхемична терапия, молсидомин, триметазидин
I. Simova1, 2, 3, D. Nikolov1, N. Dimitrov1, 2, V. Kornovski4, V. Tomova2, 5, P. Pavlov1,
J. Krasnaliev1, T. Vekov2, 3
1Heart and Brain Center
2Medical University – Pleven
3Bulgarian Cardiac Institute
4Heart and Brain Center of Excellence University Hospital ‒ Burgas
5UMHAT „Sv. Marina“ ‒ Pleven
Abstract. Abstract. Introduction. Since the end of 2019, the pandemic caused by SARS-CoV2 has affected hundreds of millions of people, and the number of indirectly affected is many times higher. In addition to directly affecting lung tissue, the coronavirus infection predisposes patients to thrombotic events responsible for the occurrence of cardiovascular complications. The aim of our study was to observe patients with COVID-19 and acute coronary syndrome (ACS) and to evaluate the efficacy of anti-ischemic therapy with beta-blockers, molsidomine and trimetazidine. Results: We included 20 patients with COVID-19 and acute coronary syndrome. The mean age in the group was 67.5 ± 8.3 years, 40% (8) were women, 95% (19) had hypertension, dyslipidemia – 90% (18 people), diabetes mellitus – 35% (7). Selective coronary angiography was performed in all patients. In 55% of the patients (n= 11) we found a coronary lesion responsible for myocardial ischemia (“infarct-related artery”) and percutaneous coronary intervention (PCI) was performed, while in the remaining 9 cases (45%) angiography did not reveal any significant coronary stenosis. In all patients we included anti-ischemic therapy with molsidomine 2 mg three times daily and trimetazidine MR 35 mg twice daily, as well as a beta-blocker, in addition to antiplatelet, antilipemic and other necessary medications. During hospitalization angina symptoms were resolved in all patients except one who required additional PCI. During the one-month follow-up, all patients remained asymptomatic and without subsequent hospitalizations. Reduction of the angina symptoms in patients with COVID-19 and ACS was valid for all the patients – those with PCI and those without significant coronary stenosis. Conclusion: A significant percentage of patients with COVID-19 and ACS do not have coronary lesions, which suggests the presence of involvement of the small vessels. In this group, the administration of anti-ischemic therapy with beta-blockers, molsidomine and trimetazidine, in combination with antiplatelet and antilipemic therapy, results in rapid resolution and lasting response to angina symptoms.
Key words: COVID-19, acute coronary syndrome, microvascular coronary disease, anti-ischemic therapy, molsidomine, trimetazidine
Централна медицинска библиотека, МУ-София
ул. “Св. Г. Софийски” № 1,
1431 София, България
E-mail:
s.tsvetanova@cml.mu-sofia.bg
Телефон:
02/952 16 45